Снимка: Carlos Garcia Rawlins

Търговията с диви животни увеличава риска от епидемии

Дан Мартин, Франс прес

Преди 17 години вирусът на ТОРС разкри колко е опасно да се консумира месо от диви животни. Според учени обаче появата на новия коронавирус в Китай показва, че тази практика все още е широко разпространена и носи все по-голям риск за човешкото здраве.

Също като ТОРС (тежкия остър респираторен синдром) новият коронавирус, взел вече 80 жертви и заразил близо 3000 души, изглежда идва от диви животни, продавани като храна за хора.

Още няма официално заключение откъде е тръгнала епидемията, но китайските санитарни власти хвърлят вината върху дивите видове, продавани незаконно на пазара в Ухан, Централен Китай. Там се предлагат различни живи животни, например плъхове, вълчета и гигантски саламандри.

В неделя Пекин наложи временна забрана върху търговията с дива фауна.

Заради търговията с месо от такива животни и разрушаването на природните им местообитания хората влизат във все по-тесен контакт с вирусите, пренасяни от тях, които могат бързо да се разпространяват в днешния безкрайно свързан свят, обяснява Питър Дасак, президент на "ЕкоХелт алайънс" - неправителствено сдружение за превенция на инфекциозни заболявания.

По данни на проекта "Глобал вайръм", насочен към оптимизиране на борбата с пандемиите, в дивата фауна съществуват над 1,7 милиона все още неизвестни вируси и вероятно към половината от тях са пагубни за хората.

"Новата норма е пандемиите да зачестяват", твърди Дасак и подчертава: "Все повече контактуваме с животни - носители на тези вируси".

Те са част от околната ни среда и за щастие не всеки вид е основание за кошмарни сценарии.

Но броят на вирусите, предавани от животни на хора, вдъхва ред опасения.

"Културна традиция"

Установен е животинският произход на много от заразните болести, появили се след 80-те: от цибетка (дребен хищник) тръгна ТОРС, взел стотици жертви в Китай и Хонконг през 2002-2003 г., от прилепите - ебола, от маймуните - СПИН.

Дори от домашни птици и добитък се прихващат например болестта на Кройцфелд-Якоб и птичият грип.

"За да имат бъдеще дивите видове и в името на човешкото здраве, трябва да намалим консумацията на тези диви животни", заяви биологът Даяна Бел, специалист по заболяванията и опазването на дивата фауна от Източноанглийския университет във Великобритания.

Консумацията на месо от такива животни впрочем невинаги е опасна сама по себе си, тъй като повечето вируси умират, щом бъде убито животното-носител.

Патогенните организми обаче могат да заразяват хора по време на улавянето, превоза и по-специално при клането на животни в лоши санитарни условия или без предпазни средства.

Китайските власти се опитаха да решат проблема, насърчавайки отглеждането на диви животни във ферми.

Това се отнася по-специално за застрашени видове като тигрите, много ценени в Китай и цяла Азия заради приписваните им полезни качества, по-точно като афродизиак.

Според природозащитници търсенето в Китай, подхранвано от нарастващата покупателна способност на потребителите, е основен двигател на световната търговия с месо от диви животни.

Това търсене се поддържа и заради китайската хранително-вкусова промишленост, будеща недоверие след множество скандали, посочва Ян Чжанцю, биолог от Уханския университет.

"Много е трудно да спреш действия, зад които стои петхилядолетна културна традиция", признава Дасак. Ще му се да вярва, че новите поколения загърбват тези хранителни навици, по-специално заради кампаниите в защита на животните, водени от китайски знаменитости.

"Мисля, че до 50 години това ще е вече минало", казва той. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види