Ритъмът на дишането влияе върху паметта и емоционалната ни преценка
Проучване твърди, че ритъмът на дишането ни може да повлияе върху нервната активност, която подобрява паметта и емоционалната ни преценка.
Дишаме не просто в името на кислорода.
Учени от Северозападния университет открили, че ритъмът на дишането създава електрическа активност в човешкия мозък, която подобрява емоционалната преценка и улеснява възвръщането на спомени.
Този ефект върху поведението обаче, зависи от това дали вдишваме или издишваме и дали го правим през носа или през устата.
В изследването участниците успявали да идентифицират изплашено лице по-бързо, ако виждайки го вдишвали, в сравнение с тези, които издишвали. Също така било по-вероятно да разпознаят даден обект, отново ако в момента на виждане на обекта вдишват въздух. Ефектът обаче почти напълно изчезвал, ако дишането се случва през устата.
"Основно голямо откритие на изследването е огромната разлика в мозъчната активност в амигдалата и хипокампуса по време на вдишване, сравнено с издишване." – казва авторката Кристина Зелано, асистент по неврология в Северозападния университет Файнберг – "Когато вдишвате, стимулирате невроните в обонятелната система, амигдалата и хипокампуса - в цялата лимбична система."
Първоначално учените открили тези разлики в мозъчната активност, докато изучавали седем пациенти с епилепсия, които имали планирани мозъчни операции. Седмица преди операциите хирург имплантирал електроди в мозъците им, за да идентифицира произхода на техните пристъпи. Записаните електрически сигнали показали, че мозъчната активност се изменя заедно с дишането. Активността се извършва в областите на мозъка, където се обработват емоции, памет и миризми. Това откритие накарало учените да се запитат дали когнитивните функции в тази част на мозъка – и по-точно разпознаването на страх и паметта – също биха могли да са повлияят от дишането.
Именно амигдалата (бадемовидно тяло) е свързана с обработката на емоции и по-конкретно емоциите, свързани със страх. Затова учените накарали 60 човека в лаборатория да взимат бързи решения относно кои са дадените емоционални изражения, докато записват данни от дишането им. Представени им били два вида изражения – на страх и на изненада, а те трябвало възможно най-бързо да ги назоват.
Когато участниците виждали уплашените лица по време на вдишване, ги разпознавали много по-бързо, отколкото ако в това време издишвали. Това обаче не се случвало при експеримента с изненаданите лица, а ефектът бил много по-слаб, когато дишането се случвало през устата. Следователно ефектът се смята да важи специфично за емоции, свързани със страх и при дишане през носа.
При експеримента с цел определяне на връзка между дишането и функцията за памет – която се контролира в хипокампуса – същите участници трябвало да запомнят снимки на предмети, показани им на компютърен екран, а по-късно били изпитани, за да видят колко от тях са зпаомнили. Оказало се, че тези, които видели снимките по време на вдишване, са запомнили по-голяма част от предметите.
Според Зелано, това откритие предполага, че бързото дишане, което обичайно ни се случва, когато сме в опасност, всъщност е наше предимство: "Когато сте в паника, ритъмът на дишането ви се забързва и съответно времето, в което вдишвате е много повече, отколкото в спокойно състояние. Което ни показва, че вродената реакция на тялото ни – да се страхуваме с по-бързо дишане – може да има позитивен ефект върху функционирането на мозъка ни и съответно да забързва реакциите ни при опасност."
Друга потенциална полза от проучването е свързана с основните механизми на медитацията или фокусираното дишане. "Когато вдишвате, вие в някаъв смисъл синхронизирате мозъчните трептения в цялата лимбичната система."