В литературата за войната има определен канон, който никой не може да нарушава. Но руският писател Михаил Кононов си го позволява и написва своя скандален роман "Голата пионерка“ /издаден на български в прекрасния превод на София Бранц/. Сигурна съм, че и той, както всеки един руснак, е чел Симонов, Войнович, Твардовски и цялата плеяда от автори, описващи и възхваляващи руския воин. И също, както всеки един руснак, е възхитен от героите. Но кой е казал, че в една война има само героизъм? Кононов разкрива в романа си твърде нелицеприятни неща. Затова "Голата пионерка“ е възприета от повечето руснаци с презрение. Но все пак е четена. Макар да престоява в редакторските чекмеджета десетина години. Макар да не е единствена...

Четиринайсетгодишната пионерка Маша Мухина попада на фронта след смъртта на своите родители. Отива да служи на Родината в атилерийски полк. Всички сме чували за "сина на полка“. Е, Маша, или както вече е известна – Мухата, става "жената на полка“ или просто проститутката на полка. Тя е толкова вярна на идеалите на комунистическата партия, че твърде буквално възприема пионерската фраза "Винаги готов!“ Ами какво да прави? Тя е научена, че на колектива трябва да се отдаваш изцяло. На първо място е колективът, а след това е личността. И Мухата се отдава на целия полк. Това е нейната военна задача. Да се старае за благото на съветската армия. Тя е убедена, че прави необходимото в съответствие с идеята на съветския колективизъм, поддържа бойния дух на другарите /главно на офицерите/. По своя начин.

Всичко предвещава историята да е пошла, да е военен водевил. Но най-неочаквано към средата на романа тонът рязко се променя. Буквално отникъде израстват символи, които въздигат нашата героиня до висотата на истинска чистота и святост. От Маша Мухина тя се превъща в Дева Мария, в Богородица, която, макар да не е родила Бог, закриля под своя покров страната и нейните воини. Авторът използва същите думи, същия стил, а това е стилът на вестниците от онова време, бюрократичният език на не особено грамотните и пълни с щампи воински устави. Но смисълът се променя незнайно как. Придобива трогателност и сантименталност.

Кононов прави много препратки към Константин Симонов, Булгаков, Илф и Петров. Но се опасявам, че те не могат да се разберат от сегашното поколение, камо ли да се осмислят. Младите не могат да разберат много от символите, на които се позовава писателят. Дори няма да давам примери. "Голата пионерка“ няма да се понрави на "широките маси“. И жалко. Защото Кононов майсторски си е свъшил работата. В романа има много силни моменти. Има чиста любов и мръсен секс. Има прекрасни описания на пейзажи. Има и негероични срещи със смъртта.

Този роман е "батално-еротична феерия“ според думите на самия автор, написана не по канона за гордата блокада и справедливата война. Да, на война като на война. Но само този, който е воювал, знае, че не всичко в нея е героично. И това трябва да се признае. И да се знае!