Снимка: Getty Images

От Тайван до промените в Москва - властта на президентите на Китай и Русия си има граници

Питър Апс от Ройтерс

От слухове, че тайванската президентка Цай Ингвен е лесбийка, през координирани видеозаписи и коментари в интернет до демонстрация на сила със самолетоносач - китайското правителство изглежда положи големи усилия, за да повлияе на изборите в Тайван по-рано този месец. Те се оказаха пълен провал. Тайванските гласоподаватели отхвърлиха местните политически съюзници на Пекин и утвърдиха на власт досегашните управляващи с един доста подсилен мандат.

За китайския президент Си Цзинпин този резултат - дошъл след също толкова гръмкото отхвърляне на пропекинските партии на миналогодишните избори в Хонконг - беше сериозно поражение. Това беше и ясно напомняне, че макар авторитарните лидери да не се изправят пред подобен род изборни опасности, които стоят пред техните колеги в утвърдените демокрации, то те все пак не могат да ги игнорират напълно.

И докато Си се сблъсква с малко истинска демократична опозиция и отговорност в самия континентален Китай, то руският лидер Владимир Путин не е чак толкова голям щастливец. Безпокойства от този род несъмнено бяха начело в дневния му ред миналата седмица, когато той отстрани цялото правителство, назначи нов премиер и, както изглежда, започна да проправя пътя за нови бързи конституционни промени, за да избегне неудобното за него ограничение за повече от два последователни президентски мандата.

Реформите на Путин - които в крайна сметка ще лишат от известни правомощия президента за сметка на засилването на тези на премиера и на ръководителя на Държавния съвет - изглежда отварят вратата пред него да заеме една от тези роли, след като той напусне президентския пост през 2024 г. Това, че той прави подобно нещо, ще изненада някои хора, които очакваха най-влиятелният лидер на Русия от Сталин досега просто да премахне ограниченията за президентските мандати. Критици на Кремъл осъдиха планираните реформи, определяйки ги като пореден опит на Путин да се задържи на власт, но протестите в Москва този уикенд не успяха да привлекат много хора.

Докато на заслужаващите доверие опозиционни партии, както обикновено, беше забранявано да участват в избори, а техните лидери биваха арестувани, Путин разчиташе на значителната избирателна активност за своята партия "Единна Русия" и за съюзнически партии. Засега не е ясно как ще разиграе той тази нова динамика - но освобождавайки действащото правителство и неговите ръководители, той може би се надява да ги превърне в изкупителни жертви за онова, което обществото възприема за икономически неуспехи.

Предизвикателства

В много отношения и Путин, и Си са изправени пред едни и същи, най-малкото припокриващи се, предизвикателства. Съответно на 67 и на 66 години, двамата на практика отстраниха всички свои съперници, а също така, поне досега, не се оставят да бъдат отстранени от някое следващо поколение. Това обаче не може да продължава вечно. Нито пък в крайна сметка те са в състояние да гарантират, че различните им усилия за избягване на демократична ответна реакция, винаги ще се увенчават с успех. И наистина, и двамата лидери вече са изправени пред рискове вътре в границите на собствените си страни и около тяхната периферия.

За Китай най-голямото предизвикателство несъмнено си остава Хонконг, където няма признаци за отслабване на продължаващите месеци наред протести и където гласоподавателите показват признаци, че са тласкани все повече към кандидати, които са противници на Пекин. Потушаването със сила на протестите в тази китайска територия на свой ред беше несъмнено най-големият единичен фактор за резултатите от изборите в Тайван, където тайванците, гледайки събитията в Хонконг, решиха, че не искат по никакъв начин да позволят на Пекин да увеличи влиянието си върху острова.

Провалът както на репресиите, така и на отправяните агресивни послания, да постигнат желаните резултати в Хонконг и в Тайван ще обезпокои лидерите в Пекин, които по същество залагат на способността си да използват същите похвати в континентален Китай.

Русия претърпя сходен провал в опитите си да предотврати т. нар. "цветни революции" по-рано през този век в Грузия и Украйна, възприемайки и двете - както и Китай го прави - като подкрепяни от Запада заговори за ограничаване на влиянието на Москва.

Някои в Москва и в Пекин гледат на това като на по-обща, оглавявана от САЩ стратегия да се навреди също така на националните икономики на Русия и Китай, въпреки че в действителност много от тези проблеми произтичат от техните собствени действия.

Временната сделка на американския президент Доналд Тръмп с Китай може и да намали някои краткосрочни икономически безпокойства за Пекин, но в дългосрочен план той е изправен пред сериозни въпроси за способността си да поддържа силен икономически растеж. Подобно на повечето страни, и в Русия, и в Китай има нарастващо разделение между градовете и селските райони, а намаляването на използването на изкопаеми горива ще навреди по-специално на Москва.

Що се отнася до справянето с недоволството у дома, и Путин, и Си използват до голяма степен сходни методи - особено когато става дума за взимане на прицел и пращане в затвора на непопулярни, но често пъти много заможни олигарси и други бизнесмени и представители на властите. Възможно е назначаването от Путин на бившия шеф на данъчната служба Михаил Мишустин за премиер да означава, че в скоро време може да има нов епизод в тази насока. За до голяма степен непознатия функционер се твърди, че е реформирал старата руска данъчна система. Мишустин обаче трябва също така да отговори на въпроси как неговото семейство, както и самият той, е станало толкова невъобразимо богато.

Елиминирани съперници

В крайна сметка и руският, и китайският лидер са изправени пред едни и същи предизвикателства. И двамата не са безсмъртни, и двамата са изправени пред избора дали да предадат властта на приемник или да се вкопчат в нея непреклонно, докато умрат на поста.

В изказвания през уикенда Путин намекна, че не иска да последва примера на съветските лидери от 80-те години на миналия век - Юрий Андропов, Леонид Брежнев и Константин Черненко - които просто останаха на власт до смъртта си. Но при условие че той елиминира безмилостно съперниците си, изобщо не е ясно кога, къде и как ще може да намери свой наследник.

Няма да е по-лесно и за Си в Китай, където засилването на масовото следене и интернирането на над един милион етнически мюсюлмани уйгури, са все безпогрешни знаци, че неговото правителство вероятно ще стане по-репресивно. Събитията в Тайван по много начини влошиха позицията му. Китайският лидер заложи много на обещанията си да възстанови прекия контрол на Пекин върху острова в рамките на едно поколение.

Резултатите от изборите в Тайван навеждат на мисълта, че единственият начин да направи това може да бъде чрез военна сила. В Украйна, Сирия и Грузия Путин на няколко пъти съумя да прибегне до ограничен военен авантюризъм, за да укрепи позицията си, често пъти изправен пред икономически и политически проблеми у дома. Всеки китайски ход срещу Тайван обаче ще бъде в изцяло различен мащаб, носейки със себе си много по-голям риск от по-голям пожар.

Колкото и да се опитват да избегнат това, натискът и върху двамата непрекъснато ще се увеличава,докато тяхната способност да се справят с него може би ще намалява. А това как ще се справят те с тази ситуация може да предопредели бъдещето през този век.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види