Често сме чували израза: "Счупеното носи щастие". Подобни поверия, разбира се, нямат общо с реалността, но поне действат успокояващо. Японците са прагматичен народ, освен това те обичат да съчетават полезното с красивото. При тях можем спокойно да кажем, че: "счупеното носи красота".

Кинцуги, или буквално преведено "златна спойка", е вековно японско изкуство за поправяне на счупена керамика. Вместо обичайния начин за съединяване на счупените парчета с камуфлажно лепило при тази техника се използва смес от специален лак за дърво, прах от злато, сребро или платина. Поправените по този начин керамични предмети придобиват съвсем различен вид – красивите златни шевове не прикриват, а подчертават счупванията и пукнатините. Всъщност Кинцуги често прави ремонтираната вещ дори по-красива и по-ценна от оригиналната. Като ѝ дава нов живот, тази техника допринася за историята на вещта.

Съвременната японска естетика цени високо детайлите, намекващи за износването на предметите. Счупванията и пукнатините са част от историята на един предмет, следователно те не заслужават забрава и не бива да бъдат маскирани. Кинцуги има както практическата, така и естетическа страна. Тя ни позволява да продължим да използваме предметите след повредата им, от друга страна ефектните шевове от слепенето на пукнатините и счупванията са не просто следи от ремонт, а придават на поправения предмет изключителна стойност и красота.

История на Кинцуги

Въпреки че произходът на Кинцуги не е напълно ясен, историците смятат, че техниката датира от края на XV век. Според легенда, шогунът Ашикага Йошимаса изпратил счупена китайска купичка за чай (чаван) обратно в Китай, за да бъде поправена. Когато купичката била върната, Йошимаса останал недоволен затова, че била съединена с грозни метални скоби. Това подтикнало тогавашните японските майстори да потърсят нов, по-естетичен начин за реставриране на счупени керамични съдове. Така се родило изкуството Кинцуги.

До XVII век Кинцуги станала обичайна практика за ремонтиране и украсяване в Япония. Пак според легенда, японски воин купил обикновена керамична купичка, счупил я нарочно, после я ремонтирал по метода Кинцуги и я продал отново, като спечелил много повече.

Освен че служи като естетически принцип, тази практика е свързана и с японската философия уаби-саби, според която красотата е в несъвършенството. В основата на Кинцуги стои още усещането за мотайнай (mottainai), с което японците изразяват съжаление за всичко, което се пропилява, както и мушин (mushin) – психично състояние, в което съзнанието остава будно за промените.

В днешно време нещата, които са счупени или повредени, просто се изхвърлят. Съвременната култура на потребление ни дава възможност да купуваме повече неща на по-ниска цена. Парадоксът обаче е в това, че по този начин притежаваме все по-малко и по-малко ценни неща, които имат своя история, свои спомени, своя философия. Съвременният свят не търпи недостатъци. Ние възхваляваме младостта, красотата и новостта, а се опитваме да скрием собствените си грешки и несъвършенства. Изкуството на Кинцуга носи така необходимата днес мъдрост, приложима не само за керамичните предмети, но и за човешкия живот.

Кинцуги е нещо повече от поправяне на керамични съдове. Кинцуги е чудесен начин да се научим как да живеем и как да преживяваме ежедневните неприятности. Независимо от това дали е недостатък в чашата ни, или недостатък в нас самите, ние трябва да приемем това несъвършенство, да се опитаме да го обърнем към по-добро, в никакъв случай не бива да го крием или маскираме.

Методи

Три са най-известните Кинцуги методи.

Първият и най-разпространен метод е този, при който има минимално количество липсващи части. Тънките златни нишки, които се образуват при слепването на парчетата и пукнатините, минават като венички по съда.

При втория метод липсват повече и по-големи части от керамичния предмет. В този случай липсващите сегменти се запълват изцяло с блестящата слепваща смес.

Третият метод е подобен на втория, само че при него на мястото на липсващите части се поставят парчета с подобна форма от други счупени предмети. В резултат от комбинацията се получава предмет, не само по-различен от оригиналните, но и много по-интересен от тях.