Основателно или не, независимо от символиката, която носят, в реалността гълъбите често се приемат за неприятни, глупави птици, които разпространяват инфекции. Служителите в австралийския мемориал на войната обаче сигурно са преформулирали вижданията си за гълъбите след един странен случай.

В началото на октомври служителите на военния мемориал в Канбера забелязват нещо странно. Един по един макове започват да изчезват от гроба на незнайния войн. Представете си изненадата им, когато откриват кой всъщност е виновникът. Оказа се, че това е гълъб! Птицата решила да си направи гнездо и за целта явно е харесала красивите яркочервени макове.

Австралийският мемориал на войната е една от най-амбициозните сгради от този вид в света. Това е цял архитектурен комплекс, който се състои от Мемориалната зала, малък двор с мемориален басейн и вечен огън в центъра. Около комплекса е засадена красива градина с разнообразни растения. Най-мащабни са насажденията на розмарина, защото той отдавна се смята за символ на паметта.

В парка около мемориалната сграда има много скулптури. За най-важна се счита скулптурата на незнайния войн, която е създадена в памет на трудните години на загуби по време на Втората световна война.

Мемориалната сграда е двуетажна. Толкова много военни артефакти от различни времена се съхраняват между стените й, че един ден със сигурност не би бил достатъчен, за да се разгледа всичко.

Музеят в мемориалната сграда заема няколко зали. Вторият етаж е посветен на две войни: западното крило - Първата световна война, източното - Втората световна война. В центъра е авиационната зала. Там са изложени няколко самолета, които са се използвали във войните.

Залата на паметта представлява висок осмоъгълен параклис, чийто връх е увенчан с голям купол. Стените на параклиса са украсени с малки мозайки, а прозорците с витражи. Интериорът на Мемориалната зала е изцяло плод на работата на местния художник Напиер Уолер. По време на Първата световна война губи дясната си ръка на фронта. Затова се научава да работи само с лявата си ръка и така създава всички витражи и мозайки. Завършва работа през 1958 г. Церемониите се провеждат между стените на параклиса на паметни дати за страната.

В параклиса на Мемориалната зала е гробницата на Незнайния воин. Именно от този гроб гълъбът си харесва макове, които задига за направата на гнездото си. Едновременно с това има още една много шокираща случайност - гълъбът избра място за гнездото много красноречиво - витраж, изобразяващ ранен войник. Когато гнездото на птицата е разкрито, уредниците намират това за красноречив знак, тъй като по време на Първата и Втората световна война гълъбите се оказват просто незаменими помощници за войниците.

Извън този мистичен избор на птицата, може да се отбележи, че гълъбите имат много полезни и любопитни качества. Например имат много добра памет и доказано могат да различават лицата на хората. Известна е и тяхната, почти легендарна, способност да намерят обратния път до дома си. Поради това им качество, още от древни времена са използвани за доставянето на различни съобщения.

Всички тези качества на гълъбите не веднъж са се оказвали в помощ на хората, особено във военно време. По време на Първата световна война те са имали решаваща роля при предаването на тайни съобщения. Когато Париж е обсаден, една част от тях са евакуирани. Много от тях оцеляват при жестоките условия на войната. След като тя приключва, някои от тях дори са наградени с медали.

Гълъбите носители бяха по-бързи от телеграфа и ги използваха за предаване на съобщения. Когато започна Първата световна война и Париж беше обсаден, гълъбите бяха евакуирани от града с балони. Разбира се, птиците бяха не по-малко опасни от хората, много от тях умряха. След като дори бяха наградени с медали.

По време на Втората световна война 32 гълъба са получили медала на PDSA Dickin, който се присъжда на всяко животно, което демонстрира изключителна преданост.

Един от най-запомнящите се примери е гълъбът на име "Бялoто видение", който получава медал за "предаване на съобщения в изключително трудни условия и спомагане за спасяването на екипажа по време на службата им в ВВС през октомври 1943 г."