Днес, когато всички ние познаваме самолетите, скоростните влакове, автомобилите, водния транспорт, като че ли няма толкова много въпроси за това как да преодоляваме физически разстоянията. Това обаче не винаги е било така и вероятно историята дълго ще се движи по инерцията, че трябва да се работи върху идеята дистанциите да бъдат преодолявани.

Така например в Холандия през 17. век се появяват каналите – те са създадени, за да могат по тях да се пренасят по-лесно тежкотоварни стоки. Едновременно с това, за да са още по-ефективни като съоръжения, започнало строителството и на огромни мостове. За да се поддържа равномерно нивото на водата пък били измислени специални шлюзове. Така се появява специален плавателен съд – плосък, с голяма обща кабина за пътници. Вътре в кабината били разположени пейки и предвидено място за багаж. Още тогава холандците са проявявали своята демократичност и не са разделяли пространството за различните социални класи.

Този вид транспорт се оказва толкова популярен, че започват да се създават специални песни, които да се изпълняват хорово докато хората пътуват. Дългото пътуване в едно общо помещение се оказало много предпочитано социално занимание – хората започнали да се запознават, завързвали бизнес контакти и, разбира се, започвали романтични и страстни връзки.

Постепенно този вид транспорт започва да се разпространява и за по-малки разстояния и пътниците заплащат според дестинацията, до която искат да достигнат.

През 16. век в Европа друг много популярен транспорт се оказва дилижансът – еквивалент на съвременното такси, той е измислен така, че да се тегли не само от силата на конете, които са впрегнати, но и на вятъра, който се ползва, ако е попътен. Дилижансите започват да се ползват и за много дълги за времето си разстояния – до 80-100 километра на ден. Извънградските пътища обаче носят своя голям риск – често това е свободната територия на разбойнически шайки, които чакат с нетърпение възможност да ударят джакпота. Затова властите издали указ труповете на обесени престъпници – членове на подобни разбойнически банди, да се окачват в извънградските местности, за да напомнят за законността. Това обаче лишило не малко пътници от възможността да се наслаждават на гледките. 

Освен закритите дилижанси, се разпространили и открити такива, както и разширени – с места за лакеите, които придружавали пътниците – това бил скъп транспорт, който по дефиниция бил недостъпен за хора извън високата средна класа. Постепенно пощите започват да използват масово дилижанси, за да пренасят писма и други пратки до по-отдалечените райони. В Европа всичко това се случва не толкова бавно, защото е използвано едно незаменимо наследство – пътищата, създадени от древните римляни.

Когато дилижансите започнали да се използват за движение в градовете, те намерили нова своя разновидност – по-големите омнибуси, по които многото хора влизали чрез специално създадена за това стълбичка, поставена на края на превозното средство.

Въпреки че възможността да се наеме транспортно средство от улицата съществувала, разцветът на такситата на колела е през 19. век. В началото те имат различни цветове в зависимост от предоставяната транспортна услуга. На други места цветът започнал да варира не според това какво пренасят такситата, а според качеството на превоза – най-добрите били червени, а тези, които не били толкова луксозни – сини.

Независимо дали ние оценяваме възможностите за придвижване, които имаме днес, със сигурност е факт, че те са постижение, зад което стоят много векове и не малко фантазия.