В началото на 70-те години на миналия век целият свят беше полудял по индийския филм "Слонът, моят приятел”. Днес съдбата на най-голямото сухоземно животно на планетата не е никак за завиждане. Спокойно можем да кажем, че филмът вече носи името: "Слонът, моят неприятел”.

Смята се, че общият брой на африканските слонове е около 470 000 индивида. Дълго време тези животни са преследвани от бракониери, в резултат на което техният брой силно е намалял. Но поради успеха на програмите за защита на слоновете днес техният брой се увеличава. От 1970 до 2007 броят им се е увеличил 3 пъти. Дотук добре, но една друга статистика показва ясно какво всъщност се случва със слоновете. Нелегалната търговия със слонова кост се е увеличила повече от два пъти от 2007 г. насам. Бракониерите убиват приблизително 55 слона всеки ден, твърдят експерти от Световният фонд за дивата природа. Освен прякото въздействие върху биологичните видове и върху екосистемите, бракониерството и трафикът отслабват сигурността, развитието, върховенството на закона и стабилността в засегнатите държави в Африка. В допълнение към това, бракониерството е свързано с корупция, организирана престъпност, финансирането на въоръжени групи и убийства на охранители на парковете. САЩ, Китай, Хонконг и Обединеното кралство вече са предприели мерки за затваряне на вътрешните си пазари със само няколко изключения, които са много по-строги от тези, които понастоящем са в сила в ЕС. Групи за защита на дивата природа, международни организации, учени и органи в африканските държави призовават ЕС да затвори вътрешния си пазар. Петиция за прекратяване на търговията със слонова кост, подписана от над 1,2 милиона граждани, беше представена на Комисията през март 2018 г. Парламентът многократно e призовава за затварянето на европейския пазар на слонова кост. 

Нека припомним, че още през 2002 г. ООН въведе частична забрана на търговията със слонова кост поради масовото избиване на животни с тази цел. През 2007 г. обаче след разкритията, че 94% от всички изделия от слонова кост имат неясен и най-вероятно незаконен произход, търговията с изделия от слонова кост беше забранена. Независимо от забраната и строгия контрол бракониерството на ценния материал продължава и до ден днешен.

Трафикантите, които действат в Африка, се нуждаят от две неща, за да могат да осъществят контрабандата - слонова кост и път за износ. В Того популацията на слонове е под 200 екземпляра, но страната разполага с другото важно условие – голямо пристанище в Ломе. Това я прави апетитна дестинация за нелегалната търговия с тази ценна суровина.

Слоновата кост е мек и удобен за резбоване и обработване материал, като от него могат да се изработват най-различни предмети за бита и изкуството - скулптури, топки за билярд, гривни и други украшения, клавиши за пиано, копчета и други.

От другата страна можество африкански държави с нисък жизнен стандарт искат да падне 30-годишната забрана за международната търговия със слонова кост. За последните 3 десетилетия са убити над 800 000 африкански слона. 100 000 животни са били убити между 2010 и 2012 г., съобщи гостът. Сериозна е загубата и на азиатски слонове. В Китай влезе забрана за търговия със слонова кост през 2017 г. - това е добра стъпка, но трябва да се направи много повече. 

И докато в Африка власти и еколози се борят с бракониерите, в Русия процъфтява търговията с бивни на мамути, съобщи "Сибир реалити”. По официални данни над 120 тона от ценните находки напускат страната, въпреки световната забрана за търговия със слонова кост. Цената за килограм достига 30 000 рубли (480 долара), а добре запазена бивна тежи около 100 килограма. Много често търсачите се натъкват на чифт, което формира цена от близо 100 000 долара.

Треската за слонова кост започва след 2010 г., когато в света бе въведен 20-годишен мораториум върху тази търговия. В Русия никога не са живели слонове, а мамутите са измрели още преди хилядолетия. Въпреки това още Руската империя е била световен лидер в изнасянето на слонова кост, като значителна част от износа е формиран от бивни на моржове. "Слонова кост" назовавали общо находките от бивни.

В днешно време Русия претендира да е "родина на слоновете" и ловците търсят останки в ледените земи на Якутия. Основната търговията е предназначена за Китайския пазар, където от слонова кост се изработват сувенири, а за рога на носорога се твърди, че лекува рак и повишава мъжката потентност. Един грам от веществото достига цена от 170 долара, но въпреки слуховете, няма лечебни свойства. 

Какъв е отговорът на учените относно мамутите? Има ли шанс да ги видим живи отново? През март 2017 г. проф. Джордж Чърч и неговият екип от университета "Харвард" разбуниха духовете в научната общественост, заявявайки, че съвсем скоро - до няколко години, ще могат да направят така, че да се роди животно, което прилича много на мамут. Те проучват ДНК на изчезналия преди 4000 години бозайник и ще са в състояние да имплантират части от нея в яйцеклетката от слон, която след това да бъде износена и родена. Така роденото животно ще има дълга козина и дебел слой подкожна мазнина, така че да живее при ниски температури, но няма да бъде истински мамут. Дали всичко това ще остане в сферата на научната фантастика, предстои да узнаем. Лично аз предпочитам да си пусна последния епизод на "Ледена епоха”.