Това е най-смъртоносният пожар в Америка от поне 100 години насам и най-разрушителният в историята на Калифорния. Всичко запова в 6:33 ч. на 8 ноември 2018 година от повредени електропреносни линии в град Парадайс. Стихията продължава 17 дни и изпепелява 153 366 декара. Щетите от пожара възлизат на 16,5 милиарда долара, унищожени са близо 19 000 сгради, 50 000 души остават без дом, а загиналите са 83-ма.

Шейн Грамър, на 47 години, е израснал в този район, баща на три деца, той упражнява професията на креативен директор за тематичните паркове в Дисни. Грамър все още има близки в местностите, засегнати от стихията. И когато приятел от детството му, Шейн Едуардс, публикува снимки на белия си комин - единствената оцеляла част от опожарената му къща, Грамър изпитва тъга и безпомощност. И го осенява идея!

"Исках да рисувам върху този комин!", разказва Шейн, "Не се опитвам да кажа нищо. Просто съм художник. И това беше възможност да се изразя като артист."

Изборът на Грамър за черно-бели бои е напълно умишлен. Бяло, черно и сиво – това са цветовете на дима.

На 31 декември, сред развалините, овъглените дървета и изгорелите отломки на коли, Грамър прекарва три часа със спрей в ръка, за да създаде зловещо изображение на жена върху комина.

Художникът публикува снимка в Instagram и получава възхищение и подкрепа от своите последователи. Тогава Шейн разбира, че онова което той приема за изобразително изкуство, за публиката се превръща в нещо по-дълбоко и значимо. "Когато първата рисунка обедини толкова много хора, разбрах, че трябва да се върна.” За период от три месеца Шейн посещава мястото осем пъти и създава 17 портрета на жертви и библейски фигури по опожарените стени, пикапи и парчета от сгради. "Има надежда!“, споделя той. "В пепелта има красота."

Пред една от къщите художникът намира снимка на осем годишно момиче – Елинор. Във фотографията той вижда знак. И пресъздава образа й върху стената на нейната къща. "За мен това беше послание – животът е бил тук. И отново ще бъде!”

Някои от най-красивите произведения на Грамър. Лявата снимка е портретът на Елинор.

Портретът има специално значение за собственика на дома. Бащата на Елинор, Грег Уедиг, си спомня как тя е играла само на крачка разстоение от мястото на портрета. "Тя непрекъснато си играеше в калта. Любимото място на Елинор беше точно под прозорците на кухнята, така че винаги можехме да я наблюдаваме“, разказва таткото. Самата Елинор също се завръща в стария си дом, за да се възхити на картината.

Работата на Грамър се превърна в кауза. Той обикаля света, за да рисува сред изоставени и пострадали места, които спешно се нуждаят от светлина и надежда: сиропиталище в Тихуана, Мексико; младежко министерство в Сан Франциско; защитено жилище за оцелели от жертви на трафик с цел сексуална експлоатация на деца в Камбоджа. "Искам да направя нещо грандиозно и да създам изкуство, което помага на хората“, казва Шейн.

По ирония на съдбата първата картина на Грамър – върху белия комин на неговия приятел, оцелява само няколко месеца. Булдозерът се оказва най-жестокият и безмилостен критик на изкуството му. Но! Шейн не може и да бъде по-доволен. За него това означава, че животът се завръща сред руините.