Още от Дарвиново време знаем, че човек може да направлява генетиката на животинските и растителни видове, стига, разбира се, да знае коя е правилната посока. В съвремеността сме свидетели на множество междовидови кръстоски. Например такива са танджело (tangelo) - хибрид между грейпфрут (grapefruit) и танжерина (tangerine), пийчкот (peachcot) - хибрид между праскова (peach) и кайсия (apricot), черикот (cherrycot) между череша (cherry) и кайсия, а плъмкот (plumcot) – слива (plum) и кайсия. За тях обаче ще говорим друг път, сега е време да ви запозная с едно генетично чудо, което набира все по-голяма популярност сред градинарите от цял свят. Нарича се тайбери и е хибрид между малина и къпина.

Този впечатляващ плод е създаден и патентован през 1962 г. от изследователите Дейвид Дженингс и Дейвид Мейсън. Седемнадесет години по-късно след множество изпитвания Шотландският градинарско-изследователски институт го пуска на пазара. Тайберито е храст от рода Rubus (малина) на сем. Розоцветни. Името си получава от река Тау в Шотландия. Създадени са много сортове тайберита, като най-разпространени са Медана и Бъкингам.

В България тайбери започна да се засажда и да се събира реколта от него едва в последните няколко години. Хибридният вид се добива вече и в Института по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките.

На какво всъщност се дължи голямата популярност на тайберито? Главната причина е, че то няма бодли. Все пак никой не иска да се връща от беритба с одрани до кръв ръце. Освен това плодовете на тайберито са доста едри. Те надвишават повече от два пъти размера на малината и могат да достигнат до 5 см. При тегло от цели 10 грама.

Плододаването на храстите започва в края на юни. Щом плодовете узреят напълно, те не могат да бъдат събрани с машини, а само на ръка, защото стават твърде меки и сочни. Препоръчително е плодовете да се берат в ранните, хладни часове на деня. Добивът от един декар при добро отглеждане и в пълно плододаване (около 5 год.) може да достигне 2,5 тона. Брането се извършва през 2-3 дена като беритбата продължава около 3 седмици. В сурово състояние издържат няколко дена като се съхраняват в хладилник или хладилни камери. Това е причината се отглежда предимно в по-ограничени количества и за лични нужди.

Ароматът и вкусът на тайберито не могат да се сбъркат с никой друг. Вкусът му е подобен на този на къпината, но при леко презряване заприличва на малина. Плодът не притежава досадните при консумация семенца както при малините и къпините, понеже е хибрид. Освен за прясна консумация, от него се приготвят чудесни желета, сладка, сокове, компоти и ароматно вино. Тайберито е с ниско съдържание на калории, с високо съдържание на фибри, антиоксиданти и витамини, което го прави подходящо при всякакви диети за отслабване. Затова нека всеки, който обича да похапва обилно, да си подсигури няколко храста тайбери в градината. Винаги ще са му полезни, в случай че реши да свали излишните килограми.