До неотдавна учените смятаха, че след достигане на зрялост, човек не може да се сдобие с нови нервни клетки. Но едно от скорошните открития в сферата на медицината доказва обратното. Специалистите го наричат неврогенезис – процесът на създаване на нови нервни клетки. Той се случва в хипокампуса – сива структура в центъра на мозъка, важна за паметта, настроението и емоциите.

Учените откриват, че всеки ден човешкият мозък произвежда около 700 нови неврона в хипокампуса. Това може да не е много на фона на милиардите неврони, които имаме, но това означава, че до навършването на 50 години ние подменяме всички неврони в хипокампуса с такива, които са се появили в зряла възраст.

Но защо тези неврони са толкова важни и какви са техните функции?

Те са важни за научаването на нови неща и за паметта, както и качеството на спомените ни – като това да помним не само какво се е случило, но и кога. Важни са и за да различаваме един от друг спомените за сходни ситуации – като това да си спомняме ежедневно къде сме паркирали колелото или колата си, които оставяме всеки ден в огромен паркинг - може би в един и същи ъгъл, но все пак на различна позиция. Но една от най-интересните функции на неврогенезиса всъщност е свързана с депресията.

При тестове с животни се установява, че при депресия, производството на нови неврони е много по-малко. При взимане на антидепресанти, то се увеличава и съответно поттиска симптомите на депресията, което потвърждава връзката между неврогенезиса и депресията. Освен това, при блокиране на неврогенезиса, се блокира и ползата от антидепресанта.

Но можем ли да контролираме процеса на неврогенезис?

Да. Някои от дейностите, които увеличават производството на нервни клетки, са: учението, сексът, тичането и други физически активности. Други пък, които го намаляват, са: стресът, липсата на сън и стареенето. Внимавайте обаче с баланса: прекалено много секс може да доведе до липсата на сън.

Храненето, разбира се, също е от значение. Намаляването на калорийния прием с между 20 процента и 30 процента би увеличило неврогенезиса. По-големите времеви паузи между храненията също. Приемането на флавоноиди (съдържащи се в черния шоколад и боровинките) и консумирането на Омега 3 мастни киселини (намират се в мазните риби) също се препоръчват, ако искате да се сдобиете с нови нервни клетки. Ако пък приемате много наситени мазнини и алкохол, ще им попречите. Изключение прави червеното вино, съдържащо резвератол, който по-скоро помага за оцеляването на новите неврони. От значение е и текстурата на храната, която приемаме. Японци доказват, че меките храни вредят на неврогенезиса в сравнение с храните, които изискват повече дъвчене или са по-твърди.

Всички изброени твърдения по-горе са на базата на изследвания на клетъчно ниво при животни. Но при прилагане на препоръките от тях в експерименти с хора става ясно, че храненето влияе на паметта и настроението, точно както и на неврогенезиса. А именно – ограниченият калориен прием ще подобри капацитета на паметта ви, както високо мазнинната диета би обострила симптомите при депресия, а пък Омега 3 мастните киселини ще ги намалят.

Оказва се, че ефектът от начина ни на хранене върху умственото ни здраве, памет и настроение преминава през производството на нови неврони в хипокампуса: важно е не само какво ядем, но и кога ядем, каква е тексурата на храната и в какви количества я консумираме.

по TED