Снимка: Aidan Bartos

Неписаните заглавия: значими събития се "удавят" в морето от новини

Понякога водеща новина може да остане незабелязана само, защото се появява в момент, когато започва да се конкурира за вниманието ни с друга, много по-голяма новина някъде другаде. 

Заглавията, които четем, не се появяват просто така от нищото. Точно обратното -  те са резултат от сериозни обсъждания и стратегически решения в нюз румите. Някои истории заинтригуват веднага, в резултат на което се разпространяват по целия свят, докато други остават незабелязани поради умишлена или не липса на внимание от страна на медиите.

Понякога новината на деня е толкова голяма, толкова драматична и толкова силна, че "удавя“ много по-малки истории, които сами по себе си биха били достатъчни, за да бъдат водещи в новинарския блок, ако се бяха случили по всяко друго време. Някои от тези забравени истории заслужават втори шанс дори години по-късно.

Какво се случва през ноември 1978 г.?

През ноември 1978 г. Франция изстрелва две ядрени бомби в Южния Пасифик, а  Съветският съюз взривява още две в Казан. Това съвпада по време с изстрелването на бомби в Невада от Съединените щати и Великобритания.

Същият месец исландски самолет се разбива не къде да е, а в Шри Ланка - загиват всички 183 пътника и екипажът.

На друго място, все още необявената Иранска революция е съпътствана с оставката на един министър-председател, назначаването на друг, налагането на военно положение и терористична атака, в която никому известният духовник Аятолах Хомейни едновременно удря британското посолство в Техеран и иранските офиси на израелския Въздушен превозвач El Al. Същият ноември Израел се оттегля от мирните преговори и протестира срещу "Международния ден за солидарност с палестинския народ" на ООН.

Всяко едно от тези събития е можело да бъде водеща новина само по себе си и голяма част от тях излизат със свои заглавия, но се загубват в медийното пространство.

Информирани наблюдатели по онова време може би са забелязали задълбочаващата се криза в Иран, която се развива толкова злощастно през следващата година, както и задълбочаването на дипломатическия разрив между Израел и останалия свят, което се оказва продължителна тенденция.

Тези събития, били те изключително значими и заслужаващи да бъдат водещи новини, не успяват да се промъкнат измежду останалите събития по онова време в новинарския блок.

Кои са водещите новини?

Голямото събитие, което блокира медийния интерес към всичко останало по онова време, е масовото самоубийство на 918 души от групата "Народния храм“ в Гвиана, известна още като Джоунстаун.

На 18 ноември, в джунглата на северозападна Гвиана, членовете на екстремисткия култ обстрелват американския конгресмен Лио Райън и четирима негови придружители, докато чакат да се качат на самолет на пистата в Port Kaituma. След като убийците застрелват Райън, някои бивши членове на групата и няколко журналиста, те докладват на своя лидер Джим Джоунс, който след това кара над 900 члена на комуната си да пият подправено с цианид питие, за да сложат край на живота си. Джоунс призовава също и няколко членове в столицата на Гвиана, Джорджтаун, и им нарежда да се самоубият.

След откриването на зловещата сцена няколко дни по-късно новината доминира по всички медии. Не само че броят на телата на жертвите е потресаващо висок, но видеа и снимки показват драматични сцени на мъртвите, разпръснати в гъстата джунгла, като голяма част от тях все още държат децата в скута си.

Историята става толкова "оборотна" и заради специфичните теми, които съчетава: политическо убийство, ранени и убити репортери, религиозен фанатизъм, екзотични места, намеци за сексуално насилие и много емоционални свидетели - бивши членове, останали в Оукланд и Сан Франциско.

И от новинарска гледна точка историята съчетава множество любопитни теми: отпътуването на конгресмен Райън, изчезването му, първото откритие, анализа, изявленията на властите за трагедията, масовите погребения.

Към момента на този ужасяващ спектакъл, дори и британският тест за ядрени бомби в Невада - който по случайност се случва в деня на клането – няма никакъв шанс.

Какво се случва през август 2005 г.?

На 3 август 2005 г. мавританският президент Maaouya Ould Sid'Ahmed Taya пътува до Риад, Саудитска Арабия, за да отдаде почит на починалия крал Фахд. По време на посещението си той е убит от членове на собственото си правителство.

Девет дни по-късно, един тамилски снайперист смъртоносно застрелва външния министър на Шри Ланка. Същия ден, на 12 август, изключително рядък вид торнадо удря както в Западна Вирджиния, така и в Лонг Айлънд, причинявайки огромни щети.

На 16-ти август полет 708 на West Caribbean Airways се разбива във Венецуела, погубвайки всичките 160 души на борда. Една седмица по-късно полет 204 на TANS Peru Flight също се разбива в Перу, погубвайки 41 души.

В последния ден на месеца, 31 август, филмът на Ан Лий "Планината Броукбек" дебютира на филмовия фестивал във Венеция, а 953 души загиват в атентата на иракския мост Ал-Аайма в Багдад.

Инцидентът на моста е потенциално значима новина във всеки един аспект. Във въпросния ден голямо религиозно шествие от иракски шиити, дълго подтискани от Саддам Хюсеин, отиват на посещение в едно светилище. Когато близо един милион поклонници се събират близо до затворения мост, в тълпата започват слухове, че един човек е сунитски самоубийствен бомбардировач. Тълпата се втурва към моста и в групата се създава паника. Под силния натиск на преградите, много хора падат от моста и се удавят в река Тигър, а други са смачкани от тълпата.

Както става ясно по-късно, самоубийствен сунитски бомбардировач не е имало. Даже един сунитски тийнейджър, който не е бил част от шествието, се е удавил, докато се е опитвал да спаси шиитите от реката.

Всеки един аспект от цялата история – възвърнатата свобода на поклонниците, паниката на тълпата, силата на слуховете или героизмът на младите сунити, които пресичат религиозните граници в името на живота на своите ближни – е можело да бъде сам по себе си страхотна новина. Но главните редактори по това време са заети.

Кои са водещите новини?

Новината, с която всички са толкова заети през август 2005 г., е ураганът от категория 5, който удря крайбрежието на Персийския залив на 28-ми. Ураганът Катрина е третата най-интензивна буря, която някога е докосвала земята и е една от петте най-тежки природни бедствия в американската история. Казано накратко, Катрина нанася имуществени щети на стойност 108 млрд. долара и взима живота на най-малко 1,245 души. Ураганът блокира крайбрежието на Персийския залив, разрушава нефтените кладенци и рафинерии, наводнява Ню Орлиънс и обсебва вниманието на американските медии седмици наред.

Част от причината, поради която Катрина завзема водещите заглавия, макар и в света по това време да се случва толкова много, е, че бурята опустошава много повече от инфраструктури и индустрии. Тя унищожава американските понятия за безопасност и сигурност. Провалите на правителството преди и след урагана разкриват, че очевидно никой във властта не знае какво да прави, когато се стигне до истинска криза.

Непосредствено след бурята, докато хората още са скупчени по покривите, за да чакат хеликоптерите, които не идвали, правителството се проваля във всяко едно отношение. Местните полицейски служители потеглят с лодки, но не да спасяват оцелелите, а да гонят крадците, които по това време започват да се възползват от ситуацията.

Държавните служители прекарват времето си в скандали кой какви спешни мерки е наредил и за какво, вместо да евакуират хората в риск. Федералните власти, включително президентът Буш и вицепрезидентът Чейни, отиват в бедствения район, дават няколко интервюта, след което си тръгват. Става ясно, че ръководителят на американската Федерална агенция за управление на извънредни ситуации (FEMA) не е имал никакъв опит в овладяването на бедствия. Отказано е обезщетение за разрушената къща на Трент Лот, могъщия лидер на Сената. Парите, отпуснати за подпомагане при бедствия, се губят в корупционни схеми.

Некомпетентността и злоупотребите нямат край. И това измества целия фокус на внимание на медиите, които пренебрегват останалите големи събития през въпросния месец.

Какво се случва през септември 2001 г.?

През 2001 г. първата австралийска нискобюджетна авиокомпания, Ansett Australia, фалира. Превозвачът е подложен на стрес от години и фалитът се оказва единственият вариант.

Няколко дни по-рано, в деня, в който Винъс Уилямс побеждава сестра си Серена на US Open, лидерът на афганистанския Северен Алианс (Ахмад Шах Масуд) е убит, вероятно от "Ал Кайда" или от талибаните.

На 21-ви в Тулуза, Франция, химическата централа на AZF претърпява голяма авария и експлозия, при която загиват 29 души и във въздуха се отделят огромни количества токсичен дим. Нгуен Ван Тиеу, последният президент на Южен Виетнам, умира от естествена смърт на 29 септември, а Лу Дог, талисман на музикалната банда Sublime, умира на 17 септември.

Стиви Уондър се омъжва на 1 септември, същия ден, в който Джина Дейвис се омъжва за пластичен хирург. На 7 септември енергийната компания "Chevron" получава одобрението на федералното правителство да се "събере" с "Texaco", създавайки една от най-големите световни петролни компании. Това се оказва потенциален проблем, като се има предвид, че цените на петрола спадат през целия месец и ОПЕК решава на 24 септември да запази високата си продукция въпреки намаляващата стойност.

Междувременно нараства отразяването от американските медии на множеството атаки от акули (тази тенденция става известна като "Лятото на акулите"), заедно с призивите за законодателство срещу морските хищници - след две привидно свързани атаки на акули край бреговете на Вирджиния и Северна Каролина между 1 и 3 септември. Всичко това обаче се оказва доста скучно - нормален месец навсякъде по света.

Кои са водещите новини?

Всеки знае какво се случи на 11 септември. Деветнадесет терориста похитяват четири цивилни самолета и разбиват три от тях в предварително определените мишени в Ню Йорк и Вашингтон.

Всички моментално разбират, че това е война и не е нужно голямо разследване, за да се открие кой е виновникът. В атаките загиват 2 996 души и са ранени около 6 хиляди души, включително спасителите, които развиват различни респираторни заболявания след седмици, прекарани в развалините. Събитието коства на САЩ мащабните 3 трилиона долара, повежда ги към война и поражда засилено полицейскo присъствие по всички американски градове. Новините бързат да отразят атентатите дори с необработени кадри, тъй като самолетите все още продължават да се разбиват. През следващите дни започват да се отразяват и спасителните акции, публичните реакции, както и буквално хилядите истории на загиналите жертви.

С течение на времето отразяването на новината се измества към анализ и отчитане на различните войни, предизвикани от 9/11. Огромната мощ на събитието, превзело всички заглавия, ескалира към още по-мащабен обхват - отразяване на мемориалите година след 9/11, на паметниците по случай петгодишнината от атаките и дори на ретроспекции 15 години след атентатите. Терористичните атаки в този ден бележат разделение между 2 епохи - хората говорят за света преди и след 9/11.

Медиите наводняват с истории. Мястото на първа страница е ограничено, разбира се, като по този начин някои потенциално значими истории, които по някакъв начин се асоциират с 11 септември, се изгубват незабелязано. Може би най-странната от тези истории е смъртта на Джон П. О'Нийл.

О'Нийл е старши експерт на ФБР за борба с тероризма и ветеран от бомбардировките в Оклахома Сити и от първия атентат на Световния търговски център през 1993 г. Той е агентът, който арестува нападателя от 1993 г. Рамзи Юсеф в Пакистан и посвещава годините от 1995 до 2001 г. в преследване  на Осама бин Ладен.

О'Нийл се оттегля от поста си на 22 август, като се премества на много по-платена работа като началник отдел "Сигурност" в Световния търговски център. 11-ти септември е тринадесетият ден на О'Нийл. Тялото му е извадено от отломките  на 21 септември и е погребано два дни по-късно без особени почести.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види