Теоретичният физик, професор и директор в института за напреднали изследвани в Принстънския университет и съавтор на книгата "Ползата от безполезното знание", Робърт Дийкрааф, обяснява неговата теория за края на вселената.

Според него най-великото откритие от теорията на Айнщайн е, че вселената се разширява, но през последните години някои учените са стигнали до още по-драматични заключения, свързани с нейната смърт.

Вселената не само се разширява, но в празните ѝ пространства има сили, които ускоряват този процес и я карат да се разширява с все по-висока скорост. Това означава, че в един момент най-отдалечените ѝ части ще започнат да се отдалечават толкова бързо, че скоростта на този процес ще надмине скоростта на светлината и тогава съвсем никога няма да можем да ги видим.

По този начин разстоянията между галактиките ще стават все по-огромни и съседните ни галактики ще се отдалечат от нашата толкова, че ще останем изолирани на невъобразимо разстояние от тях.

След като галактиката ни се окаже отдалечена от всичко и остане сама в един вид празната вселена, звездите в нея ще започнат да гаснат една по една, защото ще изчерпат горивото си и, след като горивото на всичките звезди свърши, единствената сила, която ще остане, ще бъде гравитационната.

Гравитацията бавно ще ги придърпва и черните дупки ще погълнат всичко във вселената.

Много физици се съмняват, че е възможно да се стигне до този край на вселената, но всичките експериментите водят в тази посока.