От край време ни разделят на два лагера: обвързани и необвързани. Но след пускането на толкова приложения за срещи, запознанства и изобщо начини да установим някакъв вид интимна връзка, променящата се култура в работната ни среда и разнообразието от комбинации, не са ли крайно недостатъчни тези два статута?

Във време, в което хората често се срещат без да изразят ексклузивно своята ангажираност един към друг, срещат се с повече от един човек по едно и също време или просто имат отворен тип връзка, става ясно, че вече не е ясно какво означава традиционна връзка.

В разгара на революциите в съвременните срещи има три категории, които стават все по-често срещани:

Партньор на непълен работен ден

Когато партньорството включва двама души, които се виждат един или два пъти седмично и е ясно, че връзката е отворена. Някой от двойката може да има контакт с друг човек, но може и да няма. Много от тези двойки са моногамни, но отказват да приемат конвенционалните правила при двойките. А може би просто не обичат етикетите.

Отношения в класации

Често срещана опция в приложенията за запознанства е хората да поставят хората, с които се срещат, в класация. И често има разминавания – един човек може да постави друг на първо място в класацията си, но вторият да е поставил първия на второ място в своята. Тук малко ни съмнява липсата на скандали.

Перманентно състояние на самостоятелност

Въпреки че това се случва откакто свят светува, става все по-приемливо да бъдеш сам през целия си живот. Има хора, които не искат да бъдат във връзка и гледат на този статут като на постоянно, непроменливо състояние. Принципът тук е, че те се чувстват пълноценни и щастливи по този начин и не търсят някой друг.

Днес често се среща разбирането, че може да се виждате с няколко човека едновременно и нито един от тях да не е изключителен. Допреди 10-15 години хората директно си правеха извода, че са изключителни.

Според експерти, въпреки че приложенията за запознанства са помогнали на много хора да намерят партньор, намирането на идеалния спътник в живота изисква знанието, че няма такова нещо като любов от първо приплъзване (по екрана на смартфона).

Истината е, че няма перфектен човек. Много хора чакат Единствения/ата и използват това като извинение – съзнателно или подсъзнателно – за да се наиграят. Става въпрос за това, да намерим някой, за когото мислим, че компромисите си струват. Намирането на перфектния/ата е просто едно безкрайно търсене.

Конструктивен въпрос: Защо ни привличат един и същ (грешен) тип хора? Не е случайно, че все избираме неправилните хора. Сами ли си копаем лошите връзки? Сами ли се закопаваме в тях? Помислете за своята роля в тези сценарии.

За тези, които търсят или вече са в "гъвкава" връзка, специалистите казват, че честността и добрата комуникация са ключови фактори. Ако този тип връзки на "непълен работен ден" се основават на честност, то какъв е проблемът? Докато в ума си можем да категоризираме както си искаме, да разделяме и владеем, в сърцата ни това не е толкова лесно.