Единственият начин човек да разбере колко малко знае за депресията е да я изпита на гърба си. Добре известно е, че тя може да те лиши от възможността да се съсредоточаваш, да отнеме енергията ти и да направи така, че да не можеш довършиш нищо докрай. Малко хора си дават сметка, че тя може да те лиши от сексуалното ти желание и да те накара да се почувстваш на практика асексуален.

Най-изненадващата страна на депресията обаче е това, че може да накара човек да не чувства нищо, да го превърне в емоционален труп. Според написано в "Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства", за да се приеме, че човек страда от тежко депресивно разстройство, той трябва да изпитва: "Депресивно настроение през по-голямата част от деня почти всеки ден" или "да има забележимо намален интерес към удоволствие и да изпитва малко или никакво удовлетворение и щастие от нещата, които прави ежедневно в период от поне две седмици". Но това са само най-общите симптоми. За да се постави диагнозата, човек трябва също да има поне още четири допълнителни симптома. Сред тях може да се значително отслабване или напълняване, загуба на сън или повишена сънливост, повишена нервност и неспокойствие, забавени движения, честа умора и загуба на енергия, да се чувства безполезен, неудовлетворен и да бъде измъчван от силно чувство на вина, а в тежки случаи и от мисли за смърт или самоубийство. "Независимо от това колко време вече се занимавам в това поле, за мен винаги остава изненадващо колко много телесни и психически проявления може да има депресията" – заявява пред електронното издание "Вайс" Дженифър Пейн, професор по психиатрия и директор на "Центъра за нервни разстройства при жените" към медицински университет "Джон Хопкинс" в град Балтимор, САЩ. Депресията може да причинява симптоми от главоболие до различни метаболитни нарушения и болки по цялото тяло. В състояние е също така да влошава вече налични заболявания като диабет и високо кръвно налягане. "Ако вземете например две жени с еднакъв вид рак на гърдата, като едната от тях страда от депресия, а другата – не, шансът първата да не успее да се пребори с болестта е два пъти по-голям – продължава Пейн."

Депресията също така може да остане невидима за близките на човека, който страда от нея. Тя може да продължава със седмици, месеци, а дори и с десетилетия. В състояние е да разстрои съня, да наруши концентрацията, паметта и моторните функции, може дори да направи речника на човек по-беден.

Един от най-страшните аспекти на болестта са три от нейните симптома: безнадеждността, безпомощността и чувството за вина. Дейвид Спигъл, професор по психиатрия и поведенчески науки към Университета в Станфорд, е на мнение, че депресията е ужасно и често срещано психическо разстройство, което може да накара страдащия да се обвинява за неща, вината за които изобщо не е негова: "Депресираните хора много често се чувстват виновни, че са в депресия и не могат да функционират така, както има се иска. Това е част от болестта – заявява той – чувството за безнадеждност пък им пречи да се измъкнат от хватката ѝ сами, но да потърсят помощ от хора, които могат да им бъдат от полза."

Причинителите на болестта могат да са разнообразни колкото и симптомите. При някои от страдащите тя може да е вследствие на генетично предразположение, а при други да се прояви като реакция към външни стресови фактори. Списъкът на причинителите наистина е специфичен и строго индивидуален, но все пак трябва да се открият някои често срещани отключващи фактора: загуба на любим човек, уволнение и служебни проблеми, проблеми с идентичността, страх от провал, преживян срам или унижение, финансови проблеми, домашно насилие.

Трябва да се обърне внимание и на това, което депресията не е. Известно е също така, че депресираните хора могат да останат безразлични към щастливи събития, които в момента им се случват, но това не е по вина на човека, който страда от нея. Понякога тя дори не е под техен контрол и хората не могат просто "да се стегнат" или "да се оправят сами" или "да се развеселят", защото депресията не е просто да си тъжен. Хората, които никога не са страдали от депресия, си мислят, че при тежък проблем могат просто да се стегнат. Те обаче не си дават сметка колко силно и парализиращо може да е влиянието на тази болест върху психическото, но и физическото състояние на човек. Според психолога и писател, автор на книгата "Пладнешкият демон: атлас на депресията", е много изкушаващо да определим депресията като крайната точка на емоционалния спектър, но тя е по-скоро пълното изчезване на емоционалния спектър. Вероятно най-подходящото описание на това състояние е да се чувстваш "равен". В своя популярна лекция за платформата TED Соломон давам следното определение: "обратното на депресията не е щастието, а жизнеността."

Хората, страдали и възстановили се от депресия, често споделят, че човек разбира колко ценни и важни са емоциите, едва когато ги загуби. Естествено, когато емоциите се върнат, дори и да са негативни, те се превръщат в истинско щастие. Ето как описват това състояние журналистът от изданието "Вайс" Филип Ейл: "Мисля, че е много важно да се разбере – казвам го като не религиозен човек – емоциите са свещени, те са чудо. Разбираш го, когато ги загубиш. Да си щастлив, защото си ядосан. Наскоро след период на тежка депресия прочетох нещо за поредната политическа ужасия и усетих как неволно стискам юмруци от яд. Бях засегнат и ядосан и това беше чудесно, защото чувствах. Бях щастлив от яд. Скоро след това се появиха и други емоционални моменти и започнаха да се подрежат в празните шкафчета на чувствата ми като позабравени кухненски прибори - отново се появи онази буца в гърлото на края на сълзливите филми, изблиците на смях при най-обикновената шега. Преди колко седмици се прибирах с колата и си дадох сметка, че, след като паркирах пред дома си, оставам две минути в нея, за да дослушам песен, която ме е разчувствала."

За много от хората, страдащи от депресия в момента, чувстват нещо, което трябва да симулират, макар отвътре да няма нищо. Да се усмихват насила за снимка, да се правят, че разговорът ги вълнува, че им се излиза или че имат интерес към наскоро излязъл филм или книга. Единственото, което чувстват отвътре обаче, е смътна тъга, заради това, че не чувстват нищо. За да може човек добре да разбере депресията, трябва да осмисли един от нейните най-големи парадокси: усещането, че пропускаш много от нещата, които те правят човек, е всъщност едно от нещата, които те правят човек. Да не чувстваш също е вид чувство, което трябва да ни напомня, че никога не можем напълно да изгубим човешкото в себе.

Звучи по-лесно на теория, но на практика да не забравяш, че да можеш да чувстваш понякога е много трудно. Тук могат да помогнат приятелите и семейството. Вероятно всеки един от нас познава човек, който се е сблъсквал с депресията. Да си истински приятел означава и да си наблюдателен, да можеш да видиш онзи човек, който страни от останалите, който не се смее с очи и който показва онези полусъзнателни знаци, че е загубил радостта от живота. Следващата стъпка е много по-проста – отиваш при този човек и го питаш как се чувства.