Снимка: Soroush Karimi

Историите на жени, направили аборт в третия триместър

През май щатът Джорджия прие своя вариант на "закона за сърцебиенето". Абортът се забранява след шестата седмица на бременността. Подобно на други законопроекти срещу процедурата и този предизвика масови протести на жени, доктори и правни лица.

Но за някои хора тази тема отдавна няма значение – това са семействата, които вече са минали по тежкия път.

Ерика прави аборт в 22-рата седмица. Решението е взето след като със съпруга й разбират, че бебето им има хидроцефалия – натрупване на течност в мозъка, което може да причини увреждане.

"Основно говорим за жени, които отхвърлят бременността си, онези, които трябва да се справят с нежеланото зачатие. Много малко внимание се обръща на майките, които са желали своето дете – и то отчаяно. Именно на тях се налага да вземат ужасно трудно решение! Този закон изобщо не признава неизбежните случаи, не се споменават дори в обществения дебат!"

Ерика е част от група за подкрепа на жени от Джорджия, които са взели решение за аборт във втория триместър, след като докторите поставят тежка диагноза на плода. Голяма част от общуването им се случва в тайна фейсбук група – "Време за изцеление". Но те се срещат и на живо шест пъти в годината, за да споделят и подкрепят своето физическо и емоционално възстановяване.

Откакто дебатите около тази процедура се засилиха, масово жените споделят, че е "много подтискащо" да слушат политиците и особено президента – с техните "живописни коментари".

"Много ме ядосва фалшът и изопачените интерпретации на ситуации и казуси за нашите решения и положение." Това заявява основателката на групата – Тринити, която прави аборт в 21-вата седмица. Взима решението, когато разбира, че бебето няма част от мозъчния си ствол и страда от скелетна дисплазия. "Когато хора като президента Тръмп говорят за бебета, които са изтръгнати от майчините утроби и след това убити от доктори – трябва да разберат, че това е глупаво, цинично и чудовищно!"

Тринити създава групата, когато не открива място за жени, където могат да говорят свободно и спокойно за своя опит. Рискът да попаднеш в консервативна среда, да бъдеш осъдена, да станеш жертва на неразбиране и отхвърляне – както социално, така и професионално, е прекалено голям.

"Последното, от което имах нужда, беше да попадна в група за подкрепа при спонтанен аборт или мъртво раждане и да накарам други жени да почувстват вина или срам заради моята "по-специфична" ситуация.", казва Тринити. 

Повечето от майките, минали по тежкия път, никога не са споделяли историята си публично. Мишел прави аборт в 21-вата седмица, когато със съпруга й научват, че бебето им има тежки аномалии на лицето и мозъка.

"Не споделяме от страх. Притесняваме се за безопасността си, за безопасността на детето ни, за това, че можем да станем мишена на упреци и съд от страна на обществото и дори на членове от семейството.", казва Мишел. "Имахме и познати, които бяха твърдо срещу аборите, но промениха начина си на мислене. Лесно е да даваш мнение, когато не става дума за теб или твои близки, когато не си го преживял и просто гледаш отстрани." Но ситуацията в страната мотивира Мишел и съпруга й Зак, да бъдат активни в дебатите за аборта.

"Ако приемеш, че всеки, който прави подобен избор, е безотговорен, не бива да прави секс и трябва да даде детето си за осиновяване, когато се сблъскаш с истинските хора и техните истории, може да промениш начина, по който възприемаш ситуацията."

Пътят е дълъг, но битката си заслужава.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види