В центъра на град Люцерн може да бъде видян паметникът, определен като "най-тъжният в света". "Умиращият лъв" е монумент от 1821 г., издълбан в отвесна скала над езерото Люцерн, който днес е символ на смелост и преданост. Събитията, послужили като причина за появата на този паметник, са не по-малко драматични и паметта за тях се пази, въпреки че оттогава са минали повече от 200 години.

Тази алегорична скулптура е монументална: деветметровата фигура на лъв се намира в огромна ниша с височина шест метра и дължина тринадесет метра. Лъвът покрива с тялото си щит, изобразяващ лилия, символизираща монархията на Франция, която швейцарските гвардейци безкористно защитават в миналото. А пред главата на ранения лъв лежи щит с герба на Швейцария - тяхната родина, чиято чест нямат право да предадат.

Надписът на латински HELVETIORUM FIDEI AC VIRTUTI означава "Вярност и смелост на швейцарците". Под скулптурната композиция са изсечени цифрите 760 и 350, които съответстват на броя на умрелите и оцелели гвардейци.

През третата година на Великата френска революция двайсет хиляди бунтовници са обсадили двореца Тюйлери, зад стените на който управлява крал Луи XVI със семейството си. На бунтовниците се противопоставя малка френска армия и дворцови стражи, състоящи се от хиляда швейцарски гвардейци.

На 10 август сутринта започва щурмуването на двореца. Кралската армия почти веднага предава своя монарх и минава на страната на бунтовниците. Но тронът все още се държи благодарение на швейцарските гвардейски части. Те, верни на клетвата си, са готови да защитават монарха, но той, виждайки атаката на настъпващата тълпа, в последния момент дава заповед да не се открива огън.

С това милостиво решение Луи XVI иска да спре бунтовниците, които се втурват в двореца, и да докаже, че не желае кръвопролития. Революцията обаче е плод на ярост - избити са дори жени и деца, а швейцарските войници са брутално разбити. Самият дворец е ограбен и разрушен. Този ден е ужасна трагедия в историята на двете страни - 786 швейцарски войници са обезглавени. Около двеста души са заловени и екзекутирани малко по-късно. Кралското семейство има същата съдба. Екзекуцията на Луи XVI е изпълнена през януари 1793 година.

Карл Пфайфър, благодарение на който този паметник е създаден, е един от онези швейцарските войници, назначени за охрана на крал Луи XVI. И само фактът, че по това време не е бил на служба, го спасява. След като научава за жестоката смърт на сънародниците си, той е толкова шокиран, че решава с всички възможни средства да увековечи спомена за тях.

В службата в армията Карл все още прекарва няколко години. Връщайки се през 1801 г. в родината си, той оглавява Обществото на изкуствата към градския съвет в Люцерн. По това време Швейцария не е независима, а изграждането на паметник на жертвите на Френската революция не би било одобрено от Наполеон Бонапарт. Едва през 1813 г. Швейцария отново стана независима и Карл Пфайфър веднага започва работа по проекта.

Карл прекарва дълго време в търсене на майстор, който ще се заеме със създаването на модел на паметника. И само датският световноизвестен скулптор Бертел Торвалдсен успява да пресъздаде идеята на пенсионирания офицер. От себе си Бертел добавя обаче нещо, което може би е и най-значимото в концепцията - лъвът не изобразява мъртвите, а умиращите. Швейцарският скулптор Лукас Ахорн дава живот на този проект, като майсторски го издълбава в едно парче скала, извисяващо се над езерото Люцерн.

Днес Швейцария има своя армия, но от десетилетия насам не се намесва във военни конфликти и строго пази неутралитет. Запазвайки традицията, която е градила векове, швейцарската армия е тази, която охранява Ватикана. Може би от тази гледна точка паметникът на умиращите, а не мъртвите швейцарски войници, не е клетва в името на монархията. По-скоро е израз на идея, която Европа все още има много да затвърждава и която, в контекста на този паметник, гравитира около девиза на швейцарската армия "Най-важното е да не се загуби доверието на народа". Не сила, свобода, победа, триумф или нещо подобно, а доверие.