Джереми Милър е последният човек, който Джордж Ворел би наел на работа във фирмата си. Компанията на Ворел е индустриален производител на стомана, а служителите работят с тежко оборудване. Милър пък е бивш наркоман и дилър. Нещо повече – той съблазнява дъщерята на Джордж с хероин, след като тя завършва гимназия през 1998-ма година.

Дъщерята на Ворел минава през дългогодишна терапия, за да излезе чиста от алкохол и наркотици през 2005-та година. По-късно става съветник и социален работник, който помага на зависими. Тогава си поставя за цел да помогне и на своя бивш приятел Джереми, за да се изчисти от дрогата. По онова време той е в затвора за притежание и разпространение на наркотици. Хрумва й, че единственият му шанс да излезе от омагьосания кръг на улицата, е да получи възможност за работа.

"Спомням си как ми предложи да спомене на баща си, че имам нужда от работа.", разказва Милър, който днес е на 40 години. "Бях шокиран! Аз можех да съсипя живота на дъщеря му, той ме изгони от дома си и сега... да ме наеме на работа?! Не вярвах, че е възможно!"

Ворел винаги е пазил бизнеса си от рискови кадри. "Тази сфера е достатъчно трудна и без да включваме в работния процес пристрастени и престъпници." Но Джордж, днес на 70 години, се обръща към вярата. Емпатията и прошката стават основни ценности за него. "Господ ни е дарил със сърце и ние трябва да го използваме."

Затова Ворел наема Милър като общ работник – дейност, свързвана с транспортиране на материали. Джереми едва не получава нервна криза, когато за първи път сяда на волана до бащата на момичето, което е пристрастил към наркотиците. "Отне ми около пет минути, за да успокоя. Той ме предразположи – видях, че е невероятен човек.", разказва Джереми.  

Двамата пътуват заедно. Времето в буса оползотворяват с разговори и споделяне на пътя, през който са минали. Ворел разбира, че в миналото си Милър е бил талантлив бейзболен играч. Нещо повече – оказва се, че са родени на една дата – 12 февруари. С времето между тях се заражда истинско приятелство. Милър се справя отлично с работата си и скоро Ворел го повишава.

Заради промяната и успеха на Джереми, Джордж наема и други мъже с тъмно минало - включително и затворник, лежал за убийство, както и скитник, живял под мост. Тюнберг, например, е нает като работник през 2014-та година и след това е повишен в бригадир. "Ние спасяваме човешки животи и това е огромна чест за мен", казва Ворел.

При наемането на бивши наркозависими Джордж не е наивен. Той знае, че много от тях няма да успеят да се справят с предизвикателството. Всъщност, точно това се случва и с Милър. След три години и половина успешна работа, той преживява смъртта на дядо си. Това го връща към стария начин на живот. Компанията му дава поредица от възможности, за да започне на чисто, но, след няколко положителни теста за наркотици, Джереми напуска.

"Това разби сърцето ми, но трябваше да го помоля да си тръгне.", споделя Ворел.

Неуспехът на Милър не обезкуражава бизнесмена и той продължава да наема бивши затворници.

Днес Милър отново е чист и работи като художник на камиони. След време той и Ворел разбират, че в живота им липсва нещо – техните разговори. Започват да се срещат отново – по няколко пъти в годината и наваксват времето с прегръдки и споделяне – точно както в доброто старо време.

"Казвам му – "Обичам те", той ми отговаря със същото. Затова живея!", разказва Ворел през сълзи.