През емоционалните моменти от нашия живот, обхващащи значителни периоди от него, ние неизбежно се сблъскваме с агонията от несподелената любов. Мъчителната болка е придружена от светлата мисъл, че само ако това божественото същество отговори на усмивката ни с такава, излезе с нас на вечеря или стане спътник в живота ни, ние ще се опознаем и най-сетне ще се насладим на истински романс. Епохалното щастие изглежда толкова реално и изкусително близо, а в същото време така побъркващо недостъпно.

В такива моменти съветът, който обикновено получаваме, е да се опитаме да забравим обекта на своето възхищение, да започнем да мислим за нещо друго, след като той или тя така или иначе не проявява интерес. Това обаче е малко подвеждащо и тези, които искат да ни помогнат, съветвайки ни това по шаблон, без да се замислят, неумишлено ни предписват грешна анестезия. Лекът за влюбения не е тоталното откъсване на мислите му от недостижимия обект на любовта, а стремежът му да мисли по-задълбочено, конструктивно и най-вече трезво върху това, какво реално представлява това създание, носещо му толкова мъка.

Всеки човек на земята е безкрайно комплексна личност и както чертите, които може да притежава той в характера си, са безброй, така е и невъзможно да има повтарящи се характери. Също така е невъзможно и всичките черти, дори и на най-смирения алтруист да са положителни. Хората са раздразнителни, избухливи, суетни, лъжливи, глупави, разнежени, объркани, студени или прекалено емоционални, хаотични и пр. Това, което ни пречи да свържем даден човек с едно от тези или друго неприятно за нас качество, е единствено липсата на достатъчно информация. В днешно време информацията е най-скъпия ресурс, с който може да разполага човек, и това важи в пълна сила и при междуличностните взаимоотношения. На базата на няколко чаровни външни черти ние допускаме, че обектът на нашите желания някак като по чудо е успял да мине между капките и да не прихване нито една от тези неатрактивни черти и основни човешки състояния.

Не. Колкото и да са предвидливи и да се стараят, хората не могат да избегнат всичко негативно, застигащо ги отвсякъде, защото просто не ги познаваме достатъчно добре. Това прави несподелената любов толкова силна, трайна и порочна. Бидейки недостъпни и далечни, странейки от нас, нашите възлюбени не ни позволяват да се отегчим от тях и остават винаги интересни, без опасност да ни омръзнат. Не чарът им, а липсата на повече знания за техните недостатъци от наша страна ни държи в плен на чувството.

Всъщност, лекът за несподелената любов е много достъпен. Просто трябва да ги опознаем по-добре. Колкото повече неща откриваме и осъзнаваме за тях, толкова по-малко те ни се виждат като решението за всичките ни проблеми. Ще открием множество малки подробности за тях, които намираме за досадни и неприятни, ще осъзнаем колко упорити, критични, студени и болезнени, като нещата, които намираме за безсмислени и дразнещи, биха могли да бъдат те. Така ще разберем колко много приличат те на всички останали хора, които сме срещали и продължаваме да срещаме.

Страстта рано или късно отстъпва пред необоримите факти, изложени като етикет на стока пред която и да е личност. Безкрайното възхищение, върху което тя лежи, постепенно се разрушава от откритията, направени за другия, до които споделеният живот неизбежно води.

Жестокостта на несподелената любов не се изразява в това, че не сме видели обич насреща, а по-скоро в това, че нашите надежди са били запалени от някого, който не може да ни разочарова, някого, в когото ще продължаваме да вярваме, просто защото не разполагаме с достатъчно знания, за да се освободим от оковите си.

Докато нямаме сигурни факти, за да оборим перфектността на възлюбените си, трябва да си измислим такива. Дори и все още да не знаем оспорими детайли за тях, трябва да приемем, че те, в крайна сметка, съвсем не са съвършени и със сигурност са дразнещи по някакъв начин. Всеки е. Трябва да повярваме в това, не защото ги познаваме така, а защото те също са хора и като всички хора си имат своите "кирливи ризи" и грозни черти, дори и външно да не си личи.