Хората са крайно убедени, че егоизмът е една от най-лошите черти, които бихме могли да притежаваме, правейки ни алчни, властни и жестоки. И все пак една от причините да не можем да живеем пълноценно и да се чувстваме слаби и тъпкани има връзка със стремежа ни да сме възможно най-малко егоисти - прекомерната скромност, вечното ни съобразяване с желанията на другите, нездравословната липса на какъвто и да е характер и егоизъм.

Егоизмът е опасна игра, защото ни е трудно да разграничим добрата от лошата му версия. Добрият вид се изразява в смелостта ни да дадем приоритет на себе си, на нашите грижи и интереси в определен момент, увереността да бъдем откровени относно нашите нужди пред останалите без задължително да нараним или отхвърлим желанията им, като по този начин си откриваме картите и си помагаме в дългосрочен план. Лошият егоизъм от своя страна не е подбуден от по-дълбоки мисли и възвишени крайни цели, а само с моментна облага, без да се взима под внимание какво ще доведе тя след себе си. Не отказваме помощ, за да разполагаме с ресурсите си в името на по-висше благо занапред, а просто защото не ни се занимава.

За съжаление, объркани в стремежа си да разграничим двата вида, често не успяваме да изложим нуждите си така чисто и ясно, както бихме искали, и по този начин вредим точно на хората, на които бихме искали да услужим. За да можем да бъдем добри и разумни примери, може да имаме нужда от малко време всеки ден само за себе си – да си взимаме дълъг горещ душ или вана, за да размишляваме на спокойствие върху случващите се събития, или да си намерим хоби, с което да разпускаме и да ни доставя удоволствие – да свирим на музикален инструмент, да рисуваме, да се грижим за градината или просто да четем или учим нещо. Но тъй като усещаме, че това наше самостоятелно откъсване и лични желания може да не се понравят на другите, ние избираме да си замълчим по отношение на нашите изисквания и по този начин започваме да акумулираме яд и горчивина и ставаме все по-разпокъсани в комуникацията си с тези, които разчитат на нас. Липсата на егоизъм ни превръща в неприветливи и безполезни личности.

Онагледено с пример това може да се представи с времето след вечеря, когато умът ни работи интензивно и вместо да подготвяме презентация, да се упражняваме върху речта си за утрешната конференция или да преразпределим паричния поток в компанията, дейности, които биха донесли много по-големи облаги на нас и на хората, с които тъкмо сме вечеряли и обичаме в дългосрочен план, ние оставаме с тях в кухнята и сърдито отделяме от ценното си време, полагайки жалки усилия да помогнем в почистването на кухнята – да разтребим масата и измием посудата, защото ако просто станем и се оттеглим, бихме били егоисти и ще се злослови по наш адрес.

"Добрият" егоизъм се изразява в правилното осъзнаване на нуждите ни с цел да максимизираме полезността си за останалите. Той се поражда от увереността ни в нашите начинания и способности, най-силните ни качества, правилната подредба на мислите ни и контрол над чувствата и емоциите ни по начин, по който биха могли да помогнат на заобикалящия ни свят. Трябва да се научим, че в определен момент е хубаво да пренебрегнем това, което обществото очаква от нас да направим без да даваме излишни обяснения, вместо безхарактерно да се усмихнем и да го свършим покорно, пренебрегвайки собствените си желания, докато един ден това, което сме събирали в себе си не избухне под формата на отмъстителен гняв. Като добри егоисти ние знаем, че може да изглеждаме като гадняри в очите на много хора, но вътрешното ни убеждение в нашата искреност ни придава спокойствието, нужно да преследваме целите си по своя си начин. 

В крайна сметка, най-важното е да представяме възможно най-прозрачно и изразително нашите намерения за да можем да убедим околните, че не сме мързеливци или инати, а в бъдеще ще сме им по-полезни, ако за известно време не правим точно това, което се очаква от нас.