Информираме се непрекъснато какво да ядем, как да се движим, кога да пием вода. Вече даже почна да ни омръзва, защото научихме всички трикове, с които да се поддържаме здрави, млади и красиви. Мислим, че познаваме тялото си, но колко от нас наистина помнят часовете по биология? И дали сме ги разбрали тогава, така, както бихме си ги обяснили днес? Ето едни от най-изумителните факти, които си обяснихме наскоро.

Червата ни са толкова дълги, че с тях може да се направи въже, с което да слезете от третия етаж на сграда.

Общата дължина на тънкото и дебелото черво е между 6 и 10 метра в различните учебници по анатомия. При условие, че се опитвате да избягате от сграда с типична височина на таваните, тази дължина ще ви бъде достатъчна.

Всеки ден в устата си произвеждаме минимум един литър слюнка.

Слюнченитени жлези, които се намират от вътрешната страна на всяка буза, в долната част на устата и под челюстта в предната част на устата, изхвърлят около 1 до 2 литра слюнка всеки ден. Само при намек за шоколадови бисквити, може да напълните устата си със слюнка. Но това е добре, защото слюнката, която е съставена предимно от вода, се смесва с храната, която поглъщате, за да може и най-сухата закуска да се плъзне с лекота към стомаха ви.

Кръвоносните ни съдове са толкова дълги, че ако ги разпънем, ще могат да се увият около земното кълбо два пъти и половина.

Дължината на кръвоносните съдове (вени и артерии) е около 100 000 км. За да си представите това разстояние - обиколката на Земята е около 40 000 км. Разстоянието между Земята и Луната е около 300 000 км. Така че, ако вземем кръвоносните съдове на трима души и ги свържем, можем лесно да стъпим на Луната.

Между другото, една кръвна клетка циркулира през цялото ви тяло за около 60 секунди.

Левият ни бял дроб е по-малък от десния.

Това е така, защото трябва да има място за сърцето. Сърцето на повечето хора се накланя наляво и избутва левия бял дроб.

Ако можехме да развием всичката ДНК в тялото си, тя щеше да стигне до Плутон и обратно, без проблем.

ДНК в клетките ни се събира в 46 хромозома на клетъчното ни ядро. ДНК е естествено спираловидна молекула, но освен това използва ензими, за да се навие максимално. Представете си струна, която хващате в единия край и започвате да навивате другия. Навивате, навивате, навивате, и получавате намотка, направена от намотка, която е направена от намотка, и т.н. Това позволява на 3-те милиарда базови двойки във всяка клетка да се поберат в пространството на 6 микрона. Ако разпънете цялата ДНК в една клетка, тя ще бъде около 2 метра, а ако разпънете цялата ДНК във всичките си клетки, то тя би била около два пъти по-голяма от диаметъра на Слънчевата система.