Снимка: Yoann Boyer

Сексуалните притеснения на милениалите

В последно време твърдението, че така наречените милениали правят по-малко секс в ранната си зрялост от предишните поколения, става все по-популярно. Предполагаемите обяснения за подобни генерализации, ако изберем да го приемем, могат да бъдат няколко: по-дългото оставане в дома на родителите, пренасяне на живота в социалните медии, странични ефекти от прием на антидепресанти, неограниченият достъп до порнография и пристрастяването към нея, стрес, отчуждение и много други.

Това, разбира се, не означава, че сексът изобщо не интересува младите хора в двайсетте и трийсетте им години. Даже напротив, все повече млади хора посещават терапевти и се оказва, че говорят доста за секс. В този текст ще споделим с вас едни от най-честите страхове, притеснения и чувства по отношение на интимността, които милениалите споделят по време на терапия.

Стресът и тревожността влияят зле на сексуалния ми живот

За никого не е тайна, че милениалите в големите градове са прекалено натоварени и работят много, вследствие на скъпия живот, студентските заеми на запад, конкуренцията и консуматорката култура, която изисква от тях все повече средства. В допълнение на това кривото огледало на социалните медии създава илюзията, че животът на всички останали е много по-хубав от нашия. Тези фактори оставят много малко време, а, което и е по-тревожното, и желание за секс. Ето какво споделят психотерапевтът Катлийн Дален де Вос през изданието "Хърпоуст":

"Много често виждам как в края на тежък работен ден моите клиенти буквално са прекалено прегорели, за да влизат в какъвто и да е контакт с хора, дори и когато говорим за обикновено срещи с приятели. Какво остава за излизане на срещи и интимни отношения."

В допълнение на това милениалите заявяват, че изпадат в тревожни състояния два пъти по-често от което и да е друго поколение. Трябва да се отбележи обаче, че поради липса на данни в исторически план е трудно да се определи дали наистина милениалите са по-тревожни или просто отдават по-голямо значение на тези свои състояния, вследствие на по-добра осведоменост по отношение на психическото здраве. Така или иначе стресът и тревожността като цяло понижават сексуалното желание. По думите на де Вос, когато изпаднем в тези ситуации, телата ни влизат в защитен режим и пренасочват голяма част от ресурсите ни към справяне със заплахата. "Кръвното налягане пада, нивата на адреналина и хормонът на стреса кортизол се повишават, а това води и до спад на възможността ни да изпитваме сексуална възбуда – продължава терапевтът. За да се отпускаме и да се наслаждаваме на секса, нервната ни система трябва да влезе в режим на почивка. Това, разбира се, е много трудно, когато непрестанно се тревожим за бъдещото, премисляме епизоди от миналото или сме стресираме заради служебни ангажименти."

Усещам, че нямам достатъчно познания за секса

Липсата на сексуално образование и нереалистични представи, вкоренени от порно индустрията в съзнанието на младите хора, карат много от тях да изпитват несигурност и да си задават много въпроси. "Независимо дали е в резултат на културни особености, избор на родителите или географско разположение, много от клиентите ми имат усещането, че им липсват основни познания в сексуалните практики, както по отношение на желанията на партньорите, така и на техните собствени." – заявява клиничният психолог Джейми Голдстейн.

Според друг клиничен психолог – Калифaн Померанц, известна част от нейните клиенти между 20 и 30 години смятат порнографията за нещо като наръчник за секса, вместо да я възприемат като преувеличена форма на забавление. "Получават нереалистична представа за това как трябва изглеждат телата им и тези на партньорите им. Това става причина за неразбиране как трябва да изглежда самият полов акт и води след себе си притеснения по отношение на представяне им. Например тревога около способността им да задоволяват партньорите си и разбирането, че оргазмът е непременно условие за "успешен" полов акт."

Не възприемам добре тялото си

Проблемите с възприемането на собственото тяло са често срещано явление в много демографски групи, включително и при тази на милениалите. Липсата на самочувствие може сериозно да намали желанието на човек за секс както и удоволствието от него. Според психолога Джина Делука това е много често срещано при жените, но се среща и при мъжете милениали. "Понякога сексът може напълно да се избягва, когато единият от партньорите не се чувства удобно в тялото си. Съществуват и частични практики на избягване като секс само при загасена лампа, секс само след употреба на алкохол или нежелание да се практикуват определени пози."

Все още изпитвам сексуално привличане към други хора, въпреки че съм във връзка

Това, че сте обвързани, не означава, че изведнъж ще се превърнете в коне с капаци и ще спрете да забелязвате интересните и привлекателни хора около вас. Всъщност това е нещо нормално и докато не превърнете тези усещания във фактически действия, които да предадат доверието на партньора ви и да изложат на риск връзката ви, не бива да се притеснявате, че се чувствате по подобен начин. И въпреки това много от клиентите на Голдстейн изпитват чувство на вина, когото усетят привличане към друго човек. "В повечето случаи съветвам хората да приемат това чувство на вина за нещо нормално, но и се старая да им помогна да проумеят, че няма нищо нередно в това да изпитват сексуално любопитство към хора извън връзката си."

Мисля, че с партньора ми не правим достатъчно секс

Голдстейн е категоричен, че голяма част от клиентите му между 20 и 30 години често споделят притеснения около честотата на интимните моменти, които те и партньорите им изживяват. Истината, че няма такова понятие като достатъчно секс и малко секс. Това, което на някого може да му се стори малко – два пъти в месеца, например, за друг може да е напълно достатъчно."Често това притеснение е на базата на предположение, според който, след като сме влюбени в даден човек, трябва непрестанно да искаме да скачаме с него в леглото и че интензитета на това желание остава непроменен в хода на цялата връзка. В допълнение на това повече хора смятат, че всички останали правят много повече секс от тях". Реалността според Голдстейн обаче е доста по-различна – повече милениали правят средно по един или два пъти седмично, а не всеки ден, както неговите клиенти често си мислят.

Смятам, че не съм достатъчно добър или добра в леглото

Притесненията по отношение на сексуалното представяне са много често срещани. В това важи с особена сила за милениалите, които са израснали с неограничен достъп до порнография. Порното, в което ерекциите, непрестанното удоволствие и оргазмите се постигат с подвеждаща лекота, става причина за често напълно грешна представа за това как трябва да изглежда и да се усеща половият акт. Това нерядко води до разочарование. "Проблемът често се корени в това, че те сами се поставят под напрежение и се опитат да подобрят (в техните представи) сексуалното си представяне. Това, което най-често се случва обаче, е, че всъщност качеството на секса се влошава – категорична е Джина Делука. Тези притеснения могат да извадят човек от момента на интимна близост и да ги накарат да се съсредоточат прекалено много в това да впечатлят или да доставят удоволствие на партньора си, вместо да се остави да го водят естествените им чувства и желания."

Според Делука е много по-добре човек да следва сигналите на своето тяло и това на партньора си, а не да се опитва разигра нереалистични представи. Сексът не бива да се превръща в показно на умения, но и на въстановка от порно сцени, а симулирането на удоволствие не е от полза за нищото. Фокусът трябва да е върху комуникацията и намирането на взаимно удоволствие. Веднъж постигнато, това ще разсее и всички останали притеснения.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види