Когато навлизаме в 30-те си години, безгрижните дни на младостта, в които животът прилича на бърз флирт, започват да избледняват. Графикът ни притиска, приоритетите се променят и често ставаме много по-претенциозни към приятелите си, усещането за фатализъм започва да се промъква: периодът, в който създавахме "най-добри приятели" се оказва безвъзвартно приключил. Това е и времето, в което трябва да приемем фактите и да започнем създаването на "ситуационни приятели" – или нещо като приятели, съветва Алекс Уилямс в статията си за Ню Йорк Таймс.

В проучване на хора от една и съща възрастова група, професорът по психология Лаура Карстенсен, забелязва следната тенденция: приближавайки средата на живота си, хората общуват с все по-малко хора, но в същото време се сближават все повече със старите си приятели. Нейното проучване предполага, че когато станем на 30 чуваме онази аларма от биологичния ни часовник, която напомня, че времевите хоризонти се свиват и е време да загърбим безгрижието и да се концентрираме върху "тук и сега": "Вие сте склонни да се съсредоточите върху това, което е най-важно за вас в емоционален план. Вече не ви интересуват коктейлните партита, а искате да прекарате повече време с децата си", казва проф. Карстенсен.

С възрастта става все по-трудно да създаваме условия, които са необходими за създаването на близки приятели: близост във време и пространство, повторяемост на контактите, непланирани срещи и създаване на обстановка, която да предразполага към взаимно доверие. Ето защо толкова много хора се срещат с житейските си приятели в студентските си години.

Вече дори в работата "близостта във време и пространство" не е това, което е било преди. Днес често сменяме проектите и съответно хората, с които работим, а и на работното място приятелствата са по-специфични, тъй като там често има конкуренция. Хората се научават да крият уязвимостта от колегите си, приятелствата в работата често могат да придобият делово усещане. Трудно е да се установи границата между ‘нетуъркинга’ и истинското приятелство.

Когато сте двойка

Когато сте двойка, предизвикателството е още по-голямо, тъй като създаването на нови приятелства се превръща в масово сватосване. Не само че се тревожим дали другият човек ще ни хареса, ами и дали неговият партньор ще ни хареса, а когато добавим и деца в микса, става още по-сложно. Изведнъж се озоваваме с нов приятелски кръг от родители, в който емоционалните взаимоотношения почти не съществуват, както комедиантът Louis CK коментира в едно от своите стенд-ъп представления: "Прекарвам цял ден с някакви хора и си мисля: никога не бих стоял с теб, не съм те избрал. Децата ни са се избрали, и то без какъвто и да е критерий, между другото. Те просто са един и същи размер."

Външните фактори обаче не са единствената пречка. След 30 хората често променят начина, по-който въобще подхождат към приятелството. Откриването на себе си и нещата, които ни правят щастливи, ни карат да бъдем много по-придирчиви към хората, с които се обграждаме. Това е мнението на Марла Пол, автор на книгата "Криза в приятелствата: да намериш, създадеш и задържиш приятелите си, когато вече не си дете" (The Friendship Crisis: Finding, Making, and Keeping Friends When You’re Not a Kid Anymore), в която тя пише: "Летвата е много по-високо, отколкото когато бяхме млади и готови да се срещнем с почти всеки за по една Маргарита."

Манипулатори, кралици на драмата, его маниаци: те просто вече нямат място в компанията ви

След определена възраст вече сме преживели достатъчно разочарования от взаимоотношенията си с хората и сме се научили да балансираме между работата, семейството и приятелите, така че е съвсем нормално да сме много по-предпазливи при установяването на емоционални връзки с нови хора. Много по-лесно разбираме какви са недостатъците им, а и много по-ясно разбираме собствения си капацитет за разочарование. Всъщност ние не сме променили стандартите си за приятелство, но просто използваме по-свободно думата "приятели".

Всъщност ние наистина намаляваме очакванията си и по-скоро търсим съмишленици, които да отговарят на специфичните ни нужди. Вече имаме приятели за коктейли, приятели за книги, приятели за проблеми и такива за спорт. Много по-лесно е да запълним празнините по този начин, отколкото да търсим съвършения приятел за всичко. Другият вариант е просто да завъртим стрелките на часовника обратно към социалните си двадесет и няколко, но, за съжаление или щастие, това време няма да се върне.