Стремежът да имаме това, което ни липсва, води до пристрастяванe и под пристрастяване имам предвид онази наркоманска нужда за снабдяване с нещо, което ни вреди. Като телефон с цена по-висока от заплатата, скъпи дрехи за бюрото в офиса и почивки, заради които хладилникът е празен. Замаяни от желанието за хубави вещи и хубав живот вместо в рая се озоваваме в ада на вечните кредити и липса на пари. А заедно с това идва и стресът, защото той и дълговете са сиамски близнаци.

Има много причини, заради които хората предпочитат кредитите пред свободата и много от тях тръгват от тревожността. Тревожността е по-опасна от страхът, казва психологът Петя Андреева, защото при страха има яснота. Знаем ли от какво точно се страхуваме, може да потърсим методи за предотвратяване на най-лошото, но при тревожността тази прозрачност липсва. Когато не сме сигурни какво се опитваме да заместим или да заменим с предмети и лъскав начин на живот, когато не може да обясним онова чувство, че нещо в живота ни не е наред, трудно се устоява на поредното предложение за кредит.

От тази рецепта са пострадали сериозен процент от сънародниците ни и по-точно 42% според данните на Провидент Файненшъл България и GFK, като 600 000 от тях са в категорията на вечните длъжници. Как се стига дотам? Въпросът е твърде специфичен и коректният отговор зависи от личната перспектива на човекът, който го задава. С други думи причината за тревожност, водеща към живот на кредит, водеща до бедност е различна за всеки човек. Но въпреки това ще опитам да обобщя няколко национални черти, които ни возят на скоростното влакче от заеми.

Прибавяйки към тази каша непостоянността на интернет, тъй като днес може да стигнеш 1000 лайка, но за утре не е сигурно, се озоваваме в центрофуга, която трябва да стъписа последователите с нещо ново във Фейсбук, докато не ни стъписат кредиторите с тлъсти сметки, които сме неспособни да платим.

Когато станем свидетели на нещо несправедливо, веднага говорим за революции и промени, но истината, че няма да стигнем до реформи, ако мнозинството се страхуват за битовото си положение.  Трусове в обстановката, която не харесваме, няма да настъпят, докато хората се страхуват, че ще изгубят работата си, че не успяват да плащат сметките си. Тази перспектива е недъгава и не води към нищо добро.

Задача на всеки от нас е да създадем безопасна среда, в която човек ще може да сподели тревогите си без страх от обиди и унижение. Тук обичаме да се състезаваме един с друг и си лягаме спокойно само ако сме сигурни, че имаме повече от съседа, но в блатото няма място за състезания. Или се хващаме за ръце и заедно излизаме на сухо, или заедно тръгваме към дъното.