От доста години вече Мураками е сред най-четените съвременни писатели на нашето време. Аз се запознах с него посредством романа "Кафка на плажа" и оттогава не съм престанала да странствам из лабиринтите на душите на неговите герои. Обикнах го заради умението му да управлява сюжетните линии като професионален кукловод, да хипнотизира с описанията на човешките отношения.

В "Кафка на плажа" сюжетът е интересен, има няколко разклонения, наситен е с мистика, тайни и загадки. Всички тези светове и преходи въвличат читателя в едно реално пътешествие из Япония.

Книгата не е само историята на едно 15-годишно момче и смахнатия старец, който разговаря с котките. Всъщност всичко е много по-дълбоко. Такава е прозата на Мураками. Тя не се чете, тя се усеща. Като есенните листа, като шепота на морето. Усещанията са мимолетни, но винаги оставят следа.

И така, 15 годишният Кафка Тамура бяга от дома си, за да избегне пророчеството на баща си и... да намери себе си. Неговото алтер его, птицата, символизираща душата му, изпълнена с чернилка, му помага по пътя и му показва това, което е действително важно. Умствено изостаналият старец Наката, преживял в детството си нещастен случай, по същия начин напуска града и се отправя в търсене на себе си. Тези двама герои, независимо от тяхното различие, са обединени от една и съща цел. Дали ще могат да я достигнат, дали ще намерят мястото, където най-накрая ще постигнат покой и умиротворение? Покой за себе си и своята душа. А какво е това душа? Има ли я у човека? Колко много означава тя в неговия живот? И какво е съдбата? Реална ли е и може ли да се избегне? Над тези въпроси ни кара да разсъждаваме Мураками. Това е книга за абсурдните съвпадения и трагичните сучайности. Книга за търсенето на себе си в един свят, който е изпълнен със странности и невероятни събития. Проследявайки историите на героите, авторът смесва мистичното с обикновеното, но в един момент разбърква всичко и разменя местата им.

Фантазията на Мураками е безгранична! Реалност и измислица се преплитат, както психология с митология, сънища с действителност. Произведението е сложно и странно. От една страна авторът ни показва реалния живот и душевните терзания на героите, а от друга въвежда елементи на мистика и дори на фантастика. Отначало възприемаме романа като драма и, точно преди да пролеем сълза, той се превръща в трилър и детектив, създавайки контраст. Повествованието не е претрупано от сложни думи и отлично предава характерната за автора езотерика. Книгата е написана с много красив език, изпълнен с образни сравнения и метафори,  много музика /както знаем и от други произведения на Мураками, той е музикален наркоман/ и разсъждения за произведения от световната класическа литература.

Мураками обича да засяга темата за самотата. Той направо я възпява. Защото е убеден, че само ако е насаме със себе си, човек може да опознае не само себе си, но и другите хора. Да, той възприема самотата по своему. Защото е японец. А японците разбират, синтезират и приспособяват всички елементи на културата спрямо себе си. Може би затова е така близък до техния светоглед екзистенциализма. Важни са чувствата. Чувствата на конкретния човек.

Дали някога ще ги разберем японците? С тази книга Мураками ни помага да приотворим вратата на един друг, непознат свят, да се опитаме да разберем поне една малка споделена частица от неговата душа по начин, който само той владее.

Повечето, което срещаме на страниците на този роман, не бива да се приема буквално, а с въображение...

Както самият автор казва "целият свят е една голяма метафора"...