Книгата е анонсирана с основна тема лъжата. Но как да определим лъжата? Що за явление е тя, създадена от човека и съпътстваща го от раждането до смъртта му? Във всички времена от Адам и Ева до злодея Яго лъжата е завръзка на драмата, причина за страдания и смърт, катализатор на историята. Често лъжата върви ръка за ръка с користта. Според учените човек лъже приблизително 4 пъти на ден... Но дали това винаги е лъжа или пък лукавене, недоизказване, поукрасяване или фантазиране? Често лъжата е трудно различима от истината...

Харесвам Улицка, защото всяка нейна история е свързана с решаване на някой проблем. Независимо малък или голям е той, дали решението е успешно или не много – но във всеки случай помага да направим някакви изводи за своите собствени жизнени ситуации. Историите, събрани в "Непрекъсната линия", засягат този проблем, тази огромна тема за лъжата. Но аз не харесвам тази дума, съотнесена към историите на героините в книгата. Тук лъжата е от безобидна разновидност – лъжа заради разкрасяване на живота. Затова бих я определила като измислица. Героините тук са безкористни и главният мотив на тяхната лъжа е недоволството от обикновения им живот, в който те си измислят истории от отчаяние - на една не й стига плътска любов, на друга романтична, и на всички – значимост и изключителност. Тези фантазьорки са с различна възраст – от малкото момиченце до старицата. И всички те са... наши познати и приятели, близки или далечни.

Непрекъснатите линии в книгата всъщност са две. Първата: във всички истории героинята е една и съща – Женя, чийто личен живот е обозначен с няколко щрихи, просто за да стане ясно, че от разказ в разказ тя от младо момиче става възрастна жена. Втората непрекъсната линия е вече споменатата лъжа. Лъжата в многообразието на своите проявления, с които през живота си се е срещнала Женя. Замисълът на Улицка е интересен, изпълнението – отлично. Житейска мъдрост, малко песимизъм и късче призрачна надежда на финала – това е идеално съчетание поне за моята читателска душа. Дори невинаги да съм се съгласявала с гледната точка на авторката, вътрешният спор между мен и такава мъдра разказвачка винаги ми доставя голямо удоволствие.

И така – лъжата винаги е неприятна, но понякога с нейна помощ се раждат прекрасни литературни произведения...