Ако трябва да посоча едно разпознаваемо сюжетно клише дори за хора, които гледат по един филм годишно, това ще е сценарий с размяна на местата. След Марк Твен и романът му "Принцът и просякът" редица сценаристи се пристрастиха към идеята за разменяне на ролите на главните герои, за да ги подбутнат към духовно просветление, което е невъзможно в обичайното им всекидневие. Новият филм на режисьорът Тина Гордън "Малката голяма работа" показа, че тази концепция все още е жива.

Освен че прилагат старите тактики, Гордън и водещият сценарист на лентата Трейси Оливър улесняват максимално зрителите, изваждайки от гардероба отдавна овехтели образи, закачки и послания с орязана художественост за комедия с предвидими завръзка, кулминация и развръзка. Явно филмът е правен за публика, които влиза в кино салона с жажда за добре известните смешки и би ги поръчала отново, макар и съвсем леко префасонирани.

"Малката голяма работа" е за киномани, които нямат нищо против да гледат един и същи филм отново и отново с различни актьори и декор. Целият замисъл е за идентичност с останалите филми по този модел, така че да няма изненади и още в първите минути да се усети планът за развитие и финал. Наративната техника прилича на набързо скалъпен разказ, а на персонажите им липсва яркост, която би придала специфичен характер на лентата. Все едно гледате "Събудих се на 30", но наобратно.

Историята е за Джордън Сандърс (Реджина Хол и Марсай Мартин), която е шеф на голяма компания за мобилни приложения. Като дете е била тормозена заради любопитството си към науката, а когато чрез нея придобива пари и успех, заема ролята на хулиганите от училище и започва да се държи ужасно с всички около себе си. Един ден, след поредното унижение на колегите се събужда в тялото на 13-годишното си "аз", а единствената, която знае за случилото се, е нейната асистентка Ейприл (Иса Рей), която никак не харесва шефката си. Джордан получава възможност за реванш срещу старата травма, а Ейприл – шанс да докаже креативните си заложби.

Не е трудно да се досетим, че разказът е насочен основно към тинейджъри и незрели възрастни, а посланието е да бъдеш себе си, независимо че група популярни момичета в училище те осмиват и подценяват. Вероятно авторите на филма са искали да стигнат точно до подрастващите, за които това е най-голямата драма. Но тъй като насилието в училище е сериозна тема, която изисква задълбоченост, "Малката голяма работа" подхожда по-небрежно, създавайки комични ситуации между звездата на класа и пълния отличник.

Комични ситуации, които сме гледали многократно и които се въртят около шлагера, че след завършването "зубърите" от училище може би са вашите бъдещи шефове. Но в същото време тези успешни началници живеят с усещането, че непрекъснато трябва да се доказват и че ако не държат гарда вдигнат високо някой ще види уязвимата им страна и ще ги нарани.

Фактът, че идеята е на 14-годишната Марсай Мартин, донякъде оправдава баналното представяне. Самата тя казва: "Мисля, че този филм ще вдъхнови момичета и тинейджъри като мен да осъзнаят, че няма значение на колко години си. Не ме интересува дали си на 7, 2 или 82 години, можеш да направиш всичко, което пожелаеш на всяка възраст и по всяко време, да окаже влияе на други деца като мен".

Както се казва и от заглавието "Малката голяма работа" прави опит да извади на повърхността голяма тема – как обществото ни откъсва от индивидуалността и ни кара да се срамуваме, защото притежаваме нещо, което ни прави различни, но сценарият не намира подход за представяне на тази тема и я умалява до лесно смилаемото – от ситуациите, посадили травмата, до големите изводи за живота, до които се стига след една среща със старите познайници.

Макар и в първия й опит като сценарист да има пропуски, не може да се пренебрегне изгряващата звезда на Марсай. Момичето идеално влиза в ролята на дръзка шефка, копирайки поведението на Реджина Хол, без да го превръща в пародия. Реджина също успява да влезе в кожата на напрегнат началник, който винаги е нащрек, без да е прекалено клише. Не може да се каже същото за другите актьори във филма, които удобно нахлузват старите костюми на изтерзани подчинени. Повечето са там в ролята на статисти, а някои се появяват без логична причина и се изпаряват без обяснение.

Продукцията има добри попадения и по отношение на хумора, но като цяло не са достатъчни, за да го превърнат в запомняща се комедия. Ако обаче търсите лек филм с разведряващия нюанс на "никога не е късно да имате щастливо детство", "Малката голяма работа" излиза по кината от 12 април.