Защо шофьорите на автомобили нарушават съвсем умишлено правилата за движение по пътищата, особено в ситуации, в които странични фактори като лоши метеорологични условия и увредена пътна настилка създават предпоставки не просто за катастрофа, а много често и фатален край?

Защо хората, които се движат по ескалатора в метрото, пренебрегват надписа "стойте отдясно", когато това е така или иначе общоприето правило за нормално придвижване в пешеходна зона?

Защо прекрачват жълтата линия?

Защо използват вратите, на които ясно е дефинирана функцията "Вход", за изход, или още по-неясно, защо го правят в случаите, в които огромна червена табела на вратата гласи "Не е изход"?

Съвсем наскоро беше открито, че нарушенията на правилата са се оказали критичен фактор за влаковите катастрофи. Пример в защита на теорията е катастрофата на влак през 2008 г., в която са загинали 25 души на север от Лос Анджелис, Калифорния. Оказва се, че машинистът на влака е писал съобщения на своя телефон 22 секунди преди сблъсъка, което е в тотален разрез с правилата срещу използването на лични комуникационни средства на работното място. Защо въпреки известните правила и забрани, хората продължават да ги прекрачват с ясната идея, че поемат риск не само за себе си, а и за останалите замесени в ситуацията?

Голяма част от хората са добре запознати с разликата между това, което трябва да направят и това, което действително правят. Знаем, че хората искат да бъдат по-ефективни, щастливи, удовлетворени от себе си и заобикалящата ги среда. Независимо от това обаче често намеренията как да направим нещо се разминават драстично с реално свършеното. Това несъответствие се получава както в работата като наше задължение и призвание, така и в социалната и обществена среда, която обитаваме като индивиди. Системните влияния, възприемането на нивата на риск, културните норми и влиянието на лидерите в обществото са основните фактори, които повлияват взетите от хората решения. Когато тези елементи не са съобразени със стандартите и контекста на обществото, в което се намираме, неговите закони и норми, отклонението от правилата не изостава.

Защо?

Основното поведение, което дефинира нарушителите като такива, е егоизмът и неговите разновидности – надменност, високомерност, идея, че Аз съм повече от другите. Че Моето време е по-ценно. Абсолютизиране на Аз-а като висша форма на съществуване, която превъзхожда всички останали.

Николо Макиавели помага за формирането на тезата, че опортюнистичното и егоистично поведение е част от функциите на мозъка при някои хора, но може да бъде придобито и по време на социализация. Или иначе казано, щом другите нарушават правилата, защо Аз да не го правя? Това се дефинира от Макиавели като механизъм за адаптация или стратегия за оцеляване. Макиавелизмът е термина, който социални и поведенчески психолози използват, за да опишат склонността на човек да подвежда и манипулира. Някои изследвания показват, че първичните психопатични черти у човека са силно свързани, но въпросът дали наистина поривът за неподчинение е заложен в човешкия мозък, или е придобит. Според някои изследвания има корелация.

Не нарушавайте правилата. Или внимавайте, когато ги нарушавате. Спазването им е безопасно за вас. А в противен случай ще се откроите като егоисти.