Настоящият сезон на ураганите показва колко бурен и разнообразен може да бъде жизненият им цикъл. Повечето бури се проследяват с дни. Други обаче изглеждат сякаш са изникнали от нищото. Не липсват и такива, които просто се "мотаят наоколо". 

Ураганът Хосе вече премина двуседмичната граница, криволичейки край Източното крайбрежие на САЩ. Лий, обявена за тропическа буря миналата събота, се "мотае наоколо" като тропическа депресия. 

Харви се формира, стихна и се възроди отново като голям ураган, изсипвайки рекордно количество валежи над Южен Тексас миналия месец. Ураганът Катя се появи ненадейно в Мексиканския залив, преди да удари крайбрежието на Мексико. 

Метеоролозите са наблюдавали с дни "похода" на Харви, Ирма, Хосе, Лий и Мария, започнал край западното крайбрежие на Африка, преди да им дадат имена. Около четири от пет от т.нар. големи урагани - с ветрове с приблизителна скорост 180 километра в час, започват жизнения си път по сходен начин - като нестабилни вълни край африканското крайбрежие. 
Не всички от тези вълни обаче оцеляват в пътешествието на запад. За да "заякнат", са необходими благоприятни ветрове, топла вода и влажен въздух. Някои от тях придобиват сила незабавно. Други набират мощ в Карибите или Мексиканския залив.

Останалите бури обикновено се формират в топлите и нестабилни води на Мексиканския залив, често в началото или в края на ураганния сезон. 
По време на пика на сезона на ураганите - от средата на август до средата на октомври, Африка е главният генератор на бури. 

Снимка: Randy Bresnik

Дори по-рядко срещаните бури не са изненада за метеоролозите, които наблюдават струпването на облачни формации в дните, преди бедствията да се сдобият с имена. Когато вече назована буря се формира, "от нея няма отърваване" и "продължава, докато не стихне", казва Клоцбах. 

От 1979 г. Световната метеорологична организация редува мъжки и женски имена, с които да назовава бурите над Атлантическия океан. Изготвени са шест списъка с имена, които са използвани на ротационен принцип, така че ураганите с имена от 2017 г. се очаква да се появят отново през 2023. Имената на бурите и ураганите, които са предизвикали твърде много жертви или щети, с които да бъдат запомнени, се изтеглят от списъка и повече не се използват. Заменят се с други имена, започващи със същата буква.

Името Харви беше използвано за първи път през 1981 г. После бе използвано още шест пъти. След него винаги идваше Ирен. Но през 2011 г. ураганът Ирен помете Карибите и връхлетя и градове от източното крайбрежие на САЩ. Затова то беше изтеглено и в списъка "дебютира" Ирма. Както се вижда този дебют е толкова впечатляващ, че вероятно тя повече няма да се появи в списъците с имената на ураганите. Иначе името Харви произхожда от келтски и в миналото е означавало "жаден за бой" и "войн". Името Ирма е и от латински, и от старонемски произход и означава съответно "благороден" и "богиня на войната".

Факторите, способни да "убият" ураган, са ветрове на голяма височина, сух въздух, студена вода и суша. Най-сериозният проблем за бедствията са ветровете на височина около три километра, които са в състояние да "обезглавят" урагана. Подобно нещо "преживя" бурята Лий.

Топлата вода с температура 26 градуса Целзий или по-висока е гориво за ураганите. За сметка на това студената вода ги "убива", лишавайки ги от газове. Когато премине над суша, бурята изчерпва горивото си и може да изчезне. Това се случи с Харви и Ирма. 

Бурите, назовани с имена, продължават средно шест дни, но има и изключения. През 1899 подобна природна стихия е "върлувала" 28 дни. Ураганът Джинджър през 1971 г. продължи 27 дни, а ураганът Надин преди пет години - 22 дни.