Гъделът е объркващо усещане. Реагираме със смях, сякаш ни е хубаво, но искаме да спрат. Защо?

Когато ви докоснат, нервните окончания под най-горния слой на кожата ви (епидермиса) изпращат електрически сигнали до мозъка. Когато ни гъделичкат, част от мозъка ни, наречена първична соматосензорна кора, приема тези сигнали, тъй като тя тълкува всичко, което е свързано с докосване или натиск. Друга част в мозъка обаче също анализира сигналите – предна цингуларна кора, която управлява усещанията за удоволствие.

Докосването е нещо, което може да ни навреди, но може и да ни достави удоволствие, а гъделът се явява именно тази смесена реакция.

Учени в сферата на еволюционната биология вярват, че се смеем, когато ни гъделичкат, защото частта от мозъка, която ни казва да се смеем, когато ни докосват, хипоталамусът, ни казва също и кога да очакваме болка. Следователно смехът би могъл да бъде защитна реакция. Проучванията сочат, че сме еволюирали така, че да изпращаме този сигнал (смехът), за да покажем на нападателя си, че се предаваме или да разсеем напрегнатата ситуация, за да се предпазим от нараняване.

А защо не можем сами да се гъделичкаме?

Тук се намесва и малкият ни мозък, който е в задната част на мозъка. Той ни предупреждава, че ще възнамеряваме да се гъделичкаме и следователно мозъкът решава, че няма да губи ценното си време, за да тълкува изпратените сигнали.

Между другото, горилата също се смее, когато я гъделичкат. Както и плъховете. Плъховете обаче се смеят на честота от 50 килохерца, така че ние няма как да ги чуем.