Издателство Еднорог

"СНЯГ" на Орхан Памук

Открих Орхан Памук с първата му книга преведена на български – "Името ми е Червен" през 2004 г. И се влюбих в него. И, както може да се предположи, съм чела и имам абсолютно всичките му романи, издадени с прекрасни преводи от изд."Еднорог". Първата книга си остана първата ми любов, но втората е абсолютно различната – "Сняг".

Четейки "Сняг", първото нещо, което разбираш, е..., че нищо не знаеш за Турция, колкото и да е близо географски. И не ти остава друго, освен да повярваш на разказаното от сладкодумния автор.

Главният герой, поетът и журналист Ка, се връща в Турция след 12-годишна емиграция в Германия, във връзка със смъртта на майка си. От Истанбул той заминава за малкото градче Карс на североизток в Турция. Карс се е превърнал в капан – снегът е затрупал всички пътища и е невъзможно да го напуснеш. Младият журналист решава да разследва причините за серията от странни самоубийства на млади момичета в провинциалното градче. Като същевременно се срещне с живеещата там Ипек, в която е бил влюбен като студент.

Такава е завръзката, която изрядно, фигурално и реално е покрита от непреставащия сняг, под който се крие нещо съвсем друго. И на първо място – съдбата на родината на автора и героя му, нейните отношения със Запада, запазването на самобитността, вътрешните конфликти и противоречия, когато светът се разделя на врагове и приятели според тяхната вяра или безверие.

В херметически затворения Карс, отрязан от света от непрестанния сняг, хората живеят според законите на собствения си микросвят. Тук още господства патриархатът, влиянието на исляма върху ежедневието е изведено до абсолют, тук Изтокът побеждава Запада на всички нива. Но всичко е много по-дълбоко. Противопоставянето на Изтока и Запада вълнува не един турски писател. Вълнува и Памук. И тук не става въпрос само за икономическата страна на нещата, а по-скоро за културната разединеност.  Става въпрос за самосъзнанието, за самоопределението. И свободата да направиш това самостоятелно.

Със своя европейски либерален мироглед Ка се опитва да разбере всички – и привържениците на европеизацията на страната и радикалните ислямисти. В резултат на това той извършва постъпка, за която го осъждат и едните, и другите...

Всеобщата глобализация на ХХ век по един или друг начин засяга практически всеки човек. И някои порядки, установени от "съвременното" общество са в разрез с традиците и жизнените ценности, които следва мюсюлманското общество в продължение на векове. Авторът се е опитал да погледне на този проблем от различни страни, да се въплъти един вид в  ролята на мирови съдия.

Снегът е един от героите в романа. Той е навсякъде, на всяка страница. Той сякаш живее свой собствен живот и създава фон, своеобразна рамка за всички ставащи събития. Снегът тук е не просто красива дума, картина или природно явление, по време на което се случват основните събития в романа, но и една от важните негови съставящи. Той подчертава невинноста на момичетата, решили се на своите отчаяни постъпки, за да протестират срещу съществуващото положение на жените. Снегът разказва за поетичния сборник на Ка, в който всяко стихотворение е част от една цяла снежинка, чийто рисунък е неповторим, както всеки човешки живот е прекрасен в своята уникалност. Целият роман е съпътстван не само от снега, но преди всичко от отчаяна тъга, от наистина вселенска скръб и определена пасивност и приемане на станалото като даденост или по волята на Аллах /не зная/...

В своя разказ авторът не дава никакви оценки, той просто предоставя на своите герои възможността да говорят сами за себе си. Всеки ще бъде изслушан, всеки ще бъде чут...

Романът се развива под музиката на непрекъснато падащия сняг, той задава и темпото. Повествованието е малко монотонно /Памук!/ Композицията е леко накъсана и със спойлери. Но точно по този начин авторът разрежда споменатата монотонност и изгражда едно вълнуващо произведение, както само той го може.

За да не ви откажа от четенето на тази прекрасна книга, ще допълня, че тя повествува не само за политически разпри и културен дуел, но и за любовта. Макар и не толкова разкрасена и чувствена като в книгите на съвременните мелодраматични писатели. Това е своеобразна "памуковска“ любов. Малко не от "този свят", особена, тиха, притаена някак. Без излишни емоции. Но светла и бяла. Като снега.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види