Снимка: Tim Sloan

Какво е абортен туризъм?

През 2014 година на една улица в Мадрид отваря туристическа агенция или поне прилича на такава – по витрините има снимки и оферти за евтини екскурзии до Лондон, Берлин или Париж. Над входа виси табела Abortiontravel.org. Всъщност "туристическата агенция" не е истинска, а представлява pop-up място в знак на протест. Защо? Ами, защото в края на 2013 г. правителството разглежда законопроект за забрана на абортите. Именно тогава арт директорът Кристина Родригес отваря "туристическа агенция", в която предлага екскурзии на жени до държави, в които абортът е позволен. В крайна сметка, заради редица протести и инициативи, испанското правителство не приема закона.

Как се появява абортният туризъм?

Абортният туризъм е неформално название на една от разновидностите на медицинския туризъм, но с някои различия.

Думата "туризъм" предполага доброволно начинание, докато жените, които се отправят в абортен, го правят по неволя или с други думи – защото това е забранено в страната, в която живеят.

С годините много държави започват да олекотяват законите, свързани с аборта – в Швеция абортите стават легални през 1946 г., в Япония – 1948 г., а във Великобритания – 1967 г. Това са години, в които самолетните билети стават достъпни за средния клас и много жени могат да си позволят да пътуват именно с тази цел – за да прекратят нежелана бременност.

През 1968 година 17-годишната американка Елисън Уилямс-Чунг заминава в Токио, за да направи аборт, тъй като не среща никаква подкрепа от болниците във Вашингтон. Тогава брат й намира туристическа фирма в Сиатъл, която срещу няколко хиляди долара, може да организира пътуване в чуждестранна клиника. Ако Елисън беше решила да остане, то най-вероятно е щяла да направи нелегален аборт – по онова време около 17% от смъртните случаи били свързани именно с това. През 60-те години хиляди американки заминават в Япония, Швеция и Великобритания, за да направят легален и най-вече – безопасен аборт. Туристическите фирми предлагат такива пътувания, които освен частта с болницата, включват и екскурзии в дадените градове. А жените, които не можели да си го позволят, заминавали в Мексико и Пуерто Рико, но там условията били в пъти по-мизерни и неясни.

В началото на 70-те години ситуацията започва да се променя. Още преди да станат позволени в цялата страна, Ню Йорк и Калифорния легализират първи абортите. Съответно се появява "вътрешна вълна на туризма" – през 1972 година 86% от абортите са направени именно в тези два щата. Едва през 1973 година Върховният съд дава право на жените да абортират по собствено желание.

Къде има абортен туризъм в наши дни?

До 2018 година Великобритания е била една от столиците за абортен туризъм, докато в Ирландия прекъсване на бременност е било възможно само в случай на застрашено здраве на майката. Така от 1991 до 2018 година повече от 130 000 ирландки посещават Великобритания именно с тази цел. Но през 2018 година Ирландия отменя забраната.

Сега най-жестоките забрани за аборт са в Полша. Операцията е легална само в случаите, когато бременността е следствие от изнасилване или има опасност за живота на майката. Около 80 000 полякини годишно пътуват до Германия, Великобритания и Холандия, за да им бъде извършена операцията. Друга държава, в която абортите са забранени, е Малта.

Вътрешен туризъм

Макар абортите да не са забранени, в Щатите има няколко щата, в които нито една клиника не предлага тази услуга. Така на жените им се налага да си взимат отпуск, да търсят къде да отседнат и да пътуват стотици километри до друг щат, за да намерят клиника.

Такава е ситуацията и в Канада, Мексико и Австралия. В Мексико абортите стават разрешени през 2007 г. и то само в един град – Мексико. В Канада ситуацията е като в Щатите – абортите не са забранени, но понякога просто няма къде да се направят. В Австралия процедурата не се прави за сметка на държавата и не се покрива от никакви застраховки. Предимно се извършва в частни клиники и струва хиляди австралийски долари.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види