Сещате ли се за онзи стар виц, в който едно дете непрекъснато задавало на баща си въпроси с думата защо? Защо това, защо онова, а бащата все отговарял с "не знам", накрая на майката й писнало и тя се скарала на детето да остави баща си намира, а тогава той й казал: "остави го, бе, нека пита, нека знае". Оказва се, че има много въпроси, свързани с човешката физиология, за които колкото и да питаме, на този етап и нито ние, нито детето от вица, нито учените не знаят как да отговорят. Този текст е насочен именно към тях – мистериите от човешката физиология, с които се сблъскваме често, но все още никой не е сигурен защо и как са се появили.

Защо плачем?

Някои хора се разплакват, докато гледат тъжен филм, други плачат от радост, а някои твърдят, че и сълза не им капва от очите. Учените обаче са на мнение, че няма особена полза от плача вследствие на силна емоция и в същността си това поведение няма биологична предпоставка.

Въпреки това знаем, че сълзите не са еднакви. Тези, с които плачем, вследствие на някакво чувство, наричани още емоционални сълзи, имат по-различен химически състав от тези, които служат за овлажняване на очите. Това води до теория, че химичният състав на емоционалните сълзи прави така, че от тях да ни става по-леко, когато сме тъжни. Все още обаче няма изследване, което да потвърди тази хипотеза.

Защо се смеем?

Смехът, също като плача, може и да се е обособил като социален инструмент. Смехът обаче не е запазена марка единствено за хората, приматите също се смеят, но се оказва, че други видове също го правят. Делфините, които са изключително социални същества, веднага идват наум, но е доказано, че, когато са стимулирани на определени места или с други думи, когато ги гъделичкат, плъховете също се смеят.

Водещата теория е, че смехът стимулира просоциално поведение и може да бъде сигнал, че боричкането между млади животни е само игра, а не същинска битка. Дори и тези хипотези да се основат на факти, е сигурно, че при хората смехът драстично е надхвърлил тези приложения, което оставя въпроса за смисъла и нуждата от толкова много видове смях отворен.

Как се "лекува" хълцането?

Някои си задържат дъха, други пият вода от далечния ръб на чашата на малки глътки, други чакат да се стреснат. За съжаление, обаче никой все още не е открил надежден метод за борба с хълцането, въпреки безбройните рецепти, които можете да откриете в интернет. Липсата на научни данни се дължи главно на факта, че хълцането не се смята за сериозен здравословен проблем, тежки случаи са много редки и никой не е умрял от тях, както се казва. Ако все пак искате да лекувате хълцавицата си, е най-добре да използвате транквиланти като халоперидол например, но отново май е по-разумно да си поемете три пъти въздух, без да издишате, вместо да пиете толкова силни лекарства за нещо съвсем обикновено, което така или иначе ще ви мине.

Как действа пълната упойка?

Ако по някаква причина ви се наложи да влезете в операция, лекарите вероятно ще ви уверят, че прилагането на пълна упойка е рутинно, но и че те са напълно наясно как точно действат препаратите. Първата част на твърдението е вярна, но втората попада по-скоро в сивата зона. Учените знаят, че местната упойка, като новокаина например, блокира нервните сигнали, свързани с болката, преди те да достигнат централната нервна система, като променят функциите на точно определени протеини в нервните клетки. Химичното действие на пълната упойка обаче засега си остава нещо като загадка.

Лекарствата, които причиняват коматозното състояние, наричано пълна упойка, също влияят на протеините на клетките в централната нервна система, но как точно става това все още не е добре проучено. Има много видове пълна упойка и не всички работят по един и същи начин, което означава, че разрешението на този молекулярна засега се отлага за бъдещи времена.

Защо ни сърби?

Сърбежът е неприятно усещане, което ни кара да изпитваме неконтролируема нужда се почешем. Чесаното е вече друга работа, обикновено то е приятно, но понякога може да направи сърбежа още по-зле. Механичният сърбеж – когато фините косъмчета по кожата ни са подразнени, може да е защитен механизъм срещу хапещи насекоми или паразити.

Тази обаче отново е трудна за доказване теория и не обяснява химически предизвикани сърбежи, като тези от веществото хистамин, например. След като потайният комар си свърши работата и ви ухапе внимателно, без да задейства алармата от косъмчета, именно хистаминът е причината да ви сърби в продължение на часове, а понякога и на дни. Дали обаче за това има някаква физиологична причина или е просто нежелан страничен ефект, не е ясно.

Как сме започнали да спим?

Системното недоспиване пречи на мисловния процес и в дългосрочен план може да доведе до сериозни заболявания. Пълното лишаване от сън за дълъг период от време води до смърт. Смята се, че в еволюционен план ние сме развили спането, защото то помага за възстановяването на тялото, формирането на спомените и благоприятства паметта по принцип, но и помага на мозъка ни да си почива. И макар ефектите от съня да се безспорни и добре познати, науката все още няма точен отговор на въпроса как точно сънят постига всичко това.

На този етап няма нито един отговор на въпроса защо и как човешкият вид изпълнява тези неща спейки. Или с други думи защо спим. Не зависимо от това как се е стигнало до изпадането в това състояние обаче, можем да сме сигурни, че от еволюционна гледна точка то дава предимства, защото огромната част от животинското царство също обича да си подремва.

Защо сънуваме?

Ако ситуацията с обяснението на съня е сложна, то тази със сънищата е дори още по-непонятна. Сънуването, особено на реалистични и запомнящи се сънища, е свързано с РЕМ фазата на съня, която от своя страна е най-слабо разбрана от учените. Има предположения, че сънищата ни помагат да осмислим и да разберем по-добре случващото се с нас и е в пряка връзка между съзнанието и подсъзнанието, но е много трудно да се приложат твърди доказателства в тази посока.

И макар същината ни да ни се струват много важни за нас, е възможно те да нямат никакво значение или предназначение. Има вероятност те да са просто остатъчен продукт на съзнанието, който се отделя неволно от него по време на РЕМ фазата на съня. Проучването на този странен и субективен феномен обаче е доста сложно, за него все още няма изработен точен и метод, което ни лишава от възможността да разберем защо наистина сънуваме.

Ето вече сте подготвени и когато ви зададат труден въпрос за човешкото тяло, можете спокойно да се направите на учен и да отговорите с "не знам", защото никой всъщност не знае.