Игор Пшеничников, в. "Известия"

Събитията във Венецуела и около нея се развиват като в калейдоскоп. Но колкото и да е пъстра картината, събрала в едно социални, икономически, външнополитически и военни фактори, основната интрига е как ще постъпят армията и силите на реда - ще застанат ли на страната на законния президент Николас Мадуро или на страната на американското протеже Хуан Гуайдо. Военните заявиха, че подкрепят Мадуро. Значи режисираният от американците опит за държавен преврат във Венецуела е забуксувал и "блицкригът" им е ударил на камък.

На практика няма съмнения, че САЩ са разчитали "венецуелският проблем" бързо да се реши. По замисъла на американските "стратези", предписаните в сценария на САЩ последователни акции - метежът на шепа военни (бързо потушен), уличните демонстрации в стила на киевския Майдан, появата на самопровъзгласилия се за президент Хуан Гуайдо, изскочил като дявол от шише, и светкавичното му признаване за "легитимен" от Белия дом - се очакваше да вдигнат армията срещу Мадуро, да го хвърлят в шок и буквално да го обърнат в бягство. Мадуро обаче не трепна и не отлетя нито за Москва, нито за Хавана. Той обиколи ред военни поделения. Висшите офицери и бойците го подкрепиха. Това е ключов момент. Нещо повече, призивите на опозицията за "мащабни" демонстрации в неделя останаха без отговор. Както призна европейският либерален печат, нещата се сведоха до малобройни групи митингуващи, а огромното мнозинство хора си останаха у дома, с техните си грижи.

Осъзнавайки определящата роля на военните, американците също решиха да им повлияят чрез своя Гуайдо. Той призова войниците "да не стрелят по народа" и им обеща амнистия. Пратеници на Гуайдо се опитваха да връчат послания с това съдържание в щаба на националната гвардия (полицията) - буквално тикнаха "документа" под вратата, и в щаба на въоръжените сили. В първия случай вратата се отвори и късчета от посланието полетяха право към опозиционните емисари. А във второто учреждение офицерът, посрещнал демонстрантите, хладнокръвно изгори писмото пред очите им.

Вашингтон не се кани да загърби плановете си за сваляне на Мадуро независимо с какви средства. В най-близко време се очакват нови провокации, които може да предизвикат масови протести, навярно ще се лее и кръв по улиците на градовете в страната. Естествено липсват гаранции, че американците няма да се опитат да подкупят някой висш чин от венецуелската армия. В тази схватка САЩ не подбират средствата - и натискат Венецуела отвсякъде. Съобщено бе вече, че Щатите блокират активите на държавната петролна компания ПДВСА (PDVSA). И забраняват на всичките й контрагенти да купуват венецуелски петрол под заплаха да им блокират сметките. Блокирани са и всички финансови инструменти, достъпни за венецуелското правителство, включително сметките на националната банка в чужбина. Американците буквално държат в примка Венецуела.

Надеждата е само официален Каракас да запази присъствие на духа, венецуелските военни - лоялност, народът - търпение, а международната общност, естествено, да предостави подкрепа, без която Николас Мадуро трудно би се справил с положението.

Междувременно бе приложен доста изкусен метод за сплашване на венецуелците. Телевизиите в цял свят излъчиха кадри, на които съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън държи сякаш случайно пред камерите бележник, в който е записано: "5 хил. войници - за Колумбия". Болтън не е дете в политиката, та да не знае как се пази военна или служебна тайна. Затова безспорно става дума за пряко послание към военните и целия народ на Венецуела: ето, САЩ планират военна операция срещу вас от територията на съседната страна.

Което със сигурност е напълно възможно. Особено ако икономическата примка, уличните протести и търсенето на предатели сред военните останат без резултат. Самите американци вече заявиха, че държат "всички опции на масата". Да не забравяме, че през юни 2018 г. Колумбия стана първият "глобален партньор" на НАТО в Латинска Америка. Това бе представено като фактическо включване на Колумбия в алианса с поемане на съответните ангажименти към пакта. И още тогава никой не криеше, че с въвличането на Колумбия в "партньорската сфера" на НАТО САЩ подготвят евентуална военна намеса във Венецуела, целяща сваляне на Мадуро.

"Момент на истината" ще са в известен смисъл мащабните маневри на венецуелската армия, насрочени за 10 февруари. Законният президент разчита да демонстрира сплотеността на войските както пред самите военни, за да укрепи бойния им дух, така и пред външните противници начело със САЩ и пред близките съседки - Колумбия и Бразилия, дейно участващи в натиска върху официален Каракас. Освен това Мадуро заяви, че до април Венецуела ще формира по села и градове 50 хил. опълченски отряди, наброяващи 2 милиона души, "за да постигне най-добро организационно равнище на частите за отбрана". Страната се готви за най-лошото.

През последните дни се чуха прогнози за преговори между Мадуро и опозицията. Президентът има такава готовност. Задачата на САЩ обаче не е да донесат мир във Венецуела, а изцяло да сменят режима в страната и да поемат контрола върху нейния петрол. И в този смисъл американците не искат никакви преговори между Мадуро и Гуайдо, ако не става въпрос за смяна на властта. Ако говорим за нормализиране на положението, тези преговори ще са просто безплодни, защото САЩ, напротив, задълбочават кризата и съвсем не желаят мирна развръзка.

Ситуацията навлиза в продължителен период на борба на нерви. Времето играе против американците. Колкото по-дълго трае ситуацията, наподобяваща блато, в което са затънали Гуайдо и американските му покровители, толкова повече ще проличава, че Мадуро реално контролира нещата. И толкова по-ясно ще се откроява рискът САЩ да предприемат "решителни мерки" срещу Венецуела. Вашингтон не е докарал нещата до тази схватка, за да загуби. И с всеки изминал ден американците все по-трескаво ще търсят някакъв победен изход. В противен случай ще изпаднат в неудобно положение, а Тръмп не може да допусне това. Ето кое е трагичното и опасното в днешната ситуация.