Снимка: George Gvasalia

Защо е добре да се ядосваме и как да го правим правилно?

Гневът е доста древна емоция. Всички животни изпитват недоволство, когато техните базови потребности са застрашени. За човека гневът е едно от основните преживявания. Прието е да се смята, че те са четири – страх, тъга, ярост и радост. Напоследък и изненадата влиза в този списък.

И макар всички да се ядосваме, това поведение е прието да се съди. За разлика от радостта, тази емоция се счита за "отрицателна" и "неприятна", а много хора биха се радвали никога да не я изпитват. Ще разгледаме защо не е добре това да се прави, защо ни е необходим гневът и как да го показваме, така че да не оставяме след себе си погром.

Ярост, ненавист, злорадство

Човешкият мозък реагира на всяка заплаха от външния свят, така че първоначалният замисъл на гнева е да бъде емоция-оръжие. За разлика от страха, той ни мотивира да се защитим чрез действаме – в повечето случаи това е нападение.

Когато човек е сърдит, в кръвта се повишават нивата на адреналин и норадреналин, учестява се сърцебиенето и мускулите се пълнят с кръв (за да можем да се бием). Сигурно сте забелязали, че като се ядосате, тялото ви се напряга, както и мимиката на лицето.  

С две думи гневът е защитна реакция и способността да го задържаме ни е необходима заради социалната адаптация. Той е проява на нашата "животинска" натура, която плаши, а нейната физическа проява може да бъде разрушителна. Така че културата ни постепенно налага табу не само на агресията, но и на нейните разновидности – яд, ненавист, завист, злорадство, желание за отмъщение. Дори се е стигнало до това да си мислим, че да изпитваш гняв е нещо лошо.

"Това е аморално"

Защо идеята да прикриваш гнева си е токсична? Да престанеш да се ядосваш на физиологично и биохимично ниво е невъзможно. И няма нужда. Емоциите не могат да бъдат "лоши" и "добри", тъй като емоционалната ни система е доста сложна и нещата в нея са свързани – както са свързани зрението, слухът и обонянието. Желанието да спреш да изпитваш определено чувство може да се сравни с това да поискаш да спреш да чуваш, например.

Човек, който се прави, че не изпитва гняв, си създава фалшива личност, а самото чувство ще продължи да съществува. И един прекрасен ден някой ще успее да застраши безопасността му и гневът може да се трансформира в презрение, съжаление и други. Така човекът, който не може да си признае, че просто нещо го ядосва, започва да подлага това чувство на нравствени и етични принципи. А това, че дори вътрешно не приема гнева, може да доведе до проявява на такъв към себе си или да стане пасивно агресивен. 

Освен това, за да прикриваме гнева, ни е необходима супер много енергия, а отричането му може да ни дезориентира. Идеята е той да ни предупреди, че някой нарушава "границите" ни, става заплаха за емоционалната и физическата ни безопасност, за нашата идентичност и т.н. Като се лишим от този сигнал, ние можем да станем напълно беззащитни.

Отричането на гнева може да развали взаимоотношенията ни с хората. Той ни помага да идентифицираме как се държи с нас човекът отсреща, дали ни е приятно или неприятно и спомага за това да се регулира тази ситуация.

Разрешение за чувства 

Защо е добре да бъдем в контакт с гнева си? Това, че не осъзнавате гнева си, не значи, че не го изпитвате. Хората, които не го чувстват, не разбират себе си, своите потребности, желания и ограничения. За да разберем какво ни харесва, е необходимо да знаем какво не ни.

Тогава възниква въпросът – можем ли да проявяваме гняв етично? Отговорът е – да, може. Първата стъпка към екологичния и цивилизован гняв е да си разрешаваме да се ядосваме. Това не значи, че трябва да си позволявате неконтролирани пристъпи на агресия.

Гневът често е персонален. Дори когато някой казва, че не може да търпи дадена група от хора, то тази злоба най-вероятно е предизвикана към един човек. Важно е да разберем какво точно предизвиква у нас това чувство. Например жена, която няма деца и твърди, че не харесва всички останали с деца, най-вероятно е ядосана на майка си (която очевидно има такива) и на останалите членове на семейството. Или пък жена, която има деца, не харесва тези без деца и отговорности, то сигурно е ядосана на мъжа си, с който не си разпределят правилно и честно отговорностите около децата.

Когато истинският побудител за гнева е открит, идва ред за следващата стъпка. Ако ядът е ситуационен, а обстановката безопасна, то най-добре е да се каже на побудителя кое не е наред и т.н. В ситуации, в които не е безопасно да се озвучава гневът, то по-добре да напуснем мястото, за да не стане по-зле.

Каквото и да става, идеята за това, че "гневът" е лоша емоция, от която трябва да се бяга, е доста остаряла. Слушайте себе си и чувствата си – може би именно гневът ще ви помогне да разберете на кои ситуации в живота си струва да обърнете внимание и къде е необходима промяна.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види