Няма човек на света, на когото поне веднъж да не са му казали "Просто те мързи". За мързела слушаме още от детството – от родителите, бабите, дядовците, педагозите. По-късно сами започваме да използваме тази фраза и наричаме себе си, половинките и децата си такива. В тълковния речник пише, че мързелът е "липса на желание за движение и работа".

Психологията се отнася към мързела по съвсем различен начин – тя смята, че това не е чувство или качество на характера. Съществуват базови емоции като страх, тъга, гняв и радост, които са еднакви за всички висши бозайници и ги усещаме почти по еднакъв начин. Но чувство като мързел не съществува – има чувство на умора или апатия, има агресия, която може да се изразява в нежелание нещо да бъде направено. Качества на характера като "мързелив" също няма – с тази дума описваме хората, които не искат да правят нещо, което смятаме, че трябва да правят. Дори когато говорим за себе си.

Откъде идва мързелът

Обикновено за него започваме да чуваме от родителите си или учителите. Детето може да разбере, че е "мързеливо" в различни ситуации – например, когато то, по мнение на възрастните, не е достатъчно активно – тоест апатично и мудно. Наистина, здравото дете трябва да бъде активно и мудността е повод за притеснение. Но тогава трябва да се обърнем към лекар или психолог, а не да му слагаме етикети.

Вторият и вероятно най-честият вариант е, когато детето не го интересува това, което родителите му смятат за полезно и нужно "Мързи те да си оправиш стаята" или "Мързи те да си напишеш домашните". Зад нежеланието да се направят тези неща могат да стоят стотици причини, но тъй като в културата ни родителят е авторитет и рядко говори за желанията и чувствата на детето, всяко неподчинение се свързва с лошо поведение или… мързел.

Растейки, ние свикваме към тази концепция и започваме да възприемаме другите и себе си чрез нея. Но за жалост, идеята за "мързела" ни пречи да разберем собствените си чувства, мотивации и да проследяваме физическото си състояние. Например, внезапната апатия, която ние сме свикнали да наричаме мързел, при по-задълбочен преглед при лекар може да се окаже бронхит, понижен хемоглобин или бременност. Разбирането за мързела може да доведе до това, че започваме да тъпчем себе си.

Срещат се хора, които се нагърбват с девет проекта наведнъж, завършват ги и се чудят как ще намерят сили да се заемат с десети, като започват да си мислят и да се обвиняват, че са мързеливи. Тези хора трябва да признаят, че преди всичко са човешки същества и имат нужда от почивка и никакви похвати за мотивация няма да им помогнат. В такива случаи те трябва да се обърнат към детството си – там могат да открият, че думата "почивка" е нещо срамно и че трябва наистина да си я заслужиш (например да си работил без почивка 3 години). Или пък правилото, че само тези, които са полезни, са обичани. Човекът, който иска да бъде обичан, започва да работи на макс, разрушавайки себе си и околните. Той усеща, че отношенията му се развалят и се чувства ненужен, но въпреки всичко продължава да работи на пълни обороти. Защо? Ами, защото си мисли, че щом родителите са демонстрирали, че го обичат именно такъв, значи и при другите хора би трябвало да проработи.

Какво прикрива мързелът  

Мързелът е удобно оправдание за цялото кълбо от объркани чувства, неудобни и неприятни отношения, конфликти, които ни пречат да бъдем активни. Например някой друг ви е поставил цел, че ви трябва второ висше образование, а вие нямате сили за това. То тогава си струва да си зададете въпроса – наистина ли искате да го направите? Защото ако първоначалната ви идея е била да зарадвате родителите си, то при един-два сеанса с психолог можете да изясните докъде стигат границите на демонстриране на любов и признателност и започва изживяването на чужди жизнени сценарии.

Хубаво е да си обърнете внимание, ако напоследък нямате желание да вършите дадена работа или да се срещате с определени хора. Вероятно причината за това са неотдавнашни събития – по този начин вие пасивно се съпротивлявате на агресия, нарушаване на граници, унижение и т.н. Тогава наистина ще ви "мързи" да се срещате с приятел, който е отменил предните две срещи или ще ви "домързи" да работите по проект, за който с месеци ще си чакате хонорара. И най-вероятно е да ви "мързи" да се срещате с роднини, които вечно критикуват вас и начина ви на живот и нарушават личните ви граници.

"Просто те мързи"

Тази фраза често може да се окаже като начин да бъдете манипулирани. Вероятно ви "мързи" да поемате чужди отговорности и да работите без допълнително заплащане. Или пък ви "мързи" самостоятелно да работите по проект, по който е редно да работят повече хора. А когато половинката ви обвини в това, че ви "мързи" да измиете съдовете след цял ден на работа, може би трябва да поговорите как по-добре можете да разпределите домашните задачи.

С две думи – идеята за мързела изглежда на една кофа за боклук, в която се изхвърлят различни нежелани и неудобни чувства, вместо те да се анализират. Така че ако изведнъж получите пристъпи на "мързел" и вина, че го изпитвате, то е дошло време да се поровите в тази кофа и да надзърнете по-внимателно в насъбралите се чувства и емоции.