Историята на всяка страна е пълна със страници, които, поради една или друга причина, могат да бъдат прочетени едва години, дори векове, след като съвременните събития вече са отминали. В историята на Русия такъв доста цензуриран момент е гладът, който обзема поволожките и южни територии на страната в годините от 1891 - 1892 г. Тогава пристига хуманитарна помощ от Америка, която успява да помогне на гладуващото население за няколко години напред.

Принципно първото предположение, което може да обясни толкова широко разпространена и дългопродължила гладна криза, следва да е свързано с природни бедствия, лоши метеорологични изследвания и т.н. Това обаче не е така в този случай. Гладната криза се дължала на много неуспешната политика, свързана с хлебопроизводството в този регион. Може би звучи познато, но за сметка на нуждите на местното население, Русия сключва договори за износ на пшеница, което предизвиква и животозастрашаващите гладни години, които настъпват след ескорта на 3,5 мил. пшеница. На следващата година са изнесени близо 6,6 тона пшеница, макар че още при първоначалния износ е започнал да настъпва смъртносен глад. Въпреки това императорът отрича, че в тези региони населението умира от глад.

Ситуацията в страната е катастрофална и това става известно не само в Европа, а и в САЩ, където ежеседмичникът "North Western Miller" призовава за събирането на хуманитарна помощ за гладуващите региони в Русия.

Лев Толстой описвал настъпилата криза по следния начин: "Хората в действителност умират. Но те не се блъскат трагически по площадите, а тихо, със слаби стонове боледуват и умират по избите и дворовете. Пред очите ни се случва непрестанен процес на обедняване на богатите, все по-голяма бедност за бедните и унищожение на нищите… В нравствено отношение се случва упадък на духа и се развиват всички най-лоши качества на хората - и в болест умират от изчезване и от двора... духа и развитие на всички худши качества на злоба, завист, раздразнение, поддържани в особени размери, които пречат на развитието…"

Хуманитарната помощ от САЩ се организира от филантропа У. Едгар, който чрез ежеседмичника "North Western Miller" успява да призове северните щати и по-конкретно повече от пет хиляди души, които изразяват съгласие да съберат колкото се може повече средства.

У. Едгар успява да мотивира своите сънародници, когато им напомня, че по време на Гражданската война от 1862 - 1863 г. руският флот е оказал неоценима помощ на страната, която помогнала на северните щати да спечелят в това историческо събитие.

Така в началото на пролетта на 1892 г. в пристанището на балтийските държави пристигат американски кораби със събраната хуманитарна помощ - параходи с ценни товари. На един от корабите е и организаторът на мисията Уилям Едгар, отишъл в Русия. Разочарованието му е голямо, защото той минава през много от гладуващите територии и вижда, че изпратената хуманитарна помощ не е целево разпределена, населението продължава да гладува и съотвено да умира от глад, и само по-високопоставени служители се облагодетелстват от средствата, изпратени от САЩ.

Но така или иначе, от началото на пролетта до средата на лятото в Русия пристигат пет кораба с хуманитарна помощ с тегло над 10 хил. тона, което се оценява на обща стойност от близо един милион долара.

Иван Айвазовски е руски художник от арменски произход, който става световноизвестен с морските си пейзажи. Той става свидетел на посрещането на корабите с хуманитарна помощ, която да помогне за преодоляването на катастрофалната ситуация в страната. В пристанищата на Балтийско море, параходите са посрещнати с оркестри, по пътищата се движат вагони с храна, украсени с американски и руски знамена. Това събитие впечатлява толкова много художника, че той създава картините "Кораби с помощи" и "Разпространение на храна".

"Разпределение на храна" се превръща в политически скандално платно, което е цензурирано от властта, защото изобразява популярната руска тройка, натоварена с храна. Тя е водена от руски селянин, който размахва американски флаг. Селяните наоколо хвърлят шапките си, а други, паднали в праха, се молят на Бога и благодарят за оказаната помощ от Америка.

Картините, рисувани от Айвазовски, са категорично забранени за излагане пред публика в Русия. От една страна е политически несмилаема радостта, която бедстващите региони изпитват, а от друга, тези платна са паметник на несъстоятелната и корумпирана политика в най-плодородните региони на тогавашна Русия.

В началото на 1892-1893 г. Айвазовски заминава за САЩ, където представя забранените в Русия картини, след което ги дарява в знак на благодарност на галерията Corcoran във Вашингтон.

От 1961 до 1964 г. те са изложени в Белия дом по инициатива на Жаклин Кенеди.

През 1979 г. те попадат в частна колекция в Пенсилвания и много години не са излагани. През 2008 г. на търга на аукционната къща Сотбис, историческите картини на Айвазовски са продадени за 2,4 милиона долара на филантроп, който веднага след като ги придобива, ги връща в галерията Corcoran във Вашингтон.