Снимка: Eric Ward

Пет мита за кучетата, в които вярвате

Кучетата вероятно са едни от най-сладките, смешни, верни и добри животни, които човекът има честта да познава и дори да нарича свой най-добър приятел. Работата обаче е в това, че ние хората може би не познаваме най-добрия си приятел толкова добре, колкото ни се иска да мислим. Учудващо или не, през годините са се натрупали голямо количество заблуди, които, многократно повтаряни, са се превърнали в нещо като общоприети факти за симпатичните косматковци, но се оказва, че много от тях не са нищо друго, освен митове. В този текст ще се опитаме да разбием някои от най-популярните.

Кучетата са пълни далтонисти

Макар много филми да се опитват да ни убеждават, че кучетата не различават цветове, представяйки ни това, което уж виждат те, единствено в черно-бели краски, истината е малко по-различна. Кучетата всъщност са частични далтонисти и могат различават жълто, зелено и синьо, както и някои от комбинациите между тези цветове. Освен това трябва да се отбележи, че светлината, яркостта и движението са много по-важни за кучешко зрение, така че кучетата изобщо не страдат от своя частичен далтонизъм.

Кучешката уста е по-чиста от човешката

При този мит е от голяма важност кои точно представители на отделните видове разглеждаме, защото човешките усти не си приличат, та какво остава за кучешките. И все пак митът се корени във факта, че повече от микробите и бактериите в кучешката уста са... кучешки и не могат да бъдат пренесени в човек, но това не означава непременно, че техните муцунки са по-чисти от нашите.  И в двете се открива приблизително еднакво количество бактерии и някои от тях все пак могат да бъдат пренасяни между видовете. Освен това кучетата си служат много повече с езиците и носовете си от нас хората, често ближат и душат неща. Някои от тях не са толкова приятни, особено когато става дума за боклуци, случайно изхвърлени кокали и, разбира се, задните краища на други кучета. Това означава, че е най-разумно да избягвате кучешките целувки, колкото и силно да искат да ви ги дадат вашите четириноги приятели.

Една човешка година е равна на седем кучешки

Все още се срещат собственици на кучета, които, щом ги попитат на колко години е кучето им, отговарят с две числа. Това, освен доста смешно, е и невярно. Обикновено те умножават реалните години на кучето си по седем, за да добият уж по-точна представа за възрастта му. Пренасянето на човешки качества върху който и да е друг вид обаче не е особено добра идея. Според Джеси Гради, преподавател по клинична ветеринарна медицина в щатския университет в Мисисипи, най-добрият начин да се определя възрастта на кучето е животът му да се раздели на няколко етапа.

В САЩ много от ветеринарите използват установена периодизация, за да определят възрастта на пациентите си. Според нея съществуват шест етапа – пале, юношество, съзряване или ранна зрялост, зрялост, възрастно куче и старост. Времето, което е нужно едно куче да премине от един етап в друг, не е равномерно разпределено, зависи от породата и големината на кучето, а и е доста по-различно от при хората. В повечето случаи е нужна около година, за да навлезе дадено куче в ранната си зрялост, но след това трябва да минат още шест, за да влезе то в етапа на същинската зрелост. С други думи – кучешките години нямат почни нищо общо с човешките, това важи и за начина, по който кучетата остаряват.

Топлият и сух нос е знак, че кучето е болно

Сухотата и обезцветяването на кучешкия нос не са непременно сигнали за здравословен проблем. Всъщност е напълно естествено нослетата на кучетата да изсъхват по време на сън. След събуждане са нужни около 10 минути, за да се възвърне нормалната влажност и да станат отново хладни на допир. При това без да им се налага да пият кафе. Освен това сухотата може да е сигнал и за други физиологични изменения, които не са непременно свързани с болест. Сред тях са алергии, слънчево изгаряне, обезводняване и др. Освен това при повечето породи с напредването на възрастта носовете стават естествено по-сухи.

Кучетата ядат трева, когато ги боли стомахът

В този мит има известна доза истина, но тя се ограничава до това, че те често пасат и след това е възможно да повърнат. Тази практика обаче не е знак за стомашно неразположение или някакъв вид болест. Защо тогава я ядат? Вероятно защото просто им харесва. Освен това различните кучета предпочитат различна трева, а някои изобщо не пасат. Достатъчно количество от нея наистина може да предизвика повръщане, защото кучешките стомаси не са пригодени за нея. Според някои експерти любовта към вкуса на тревата дори отпраща към времената, когато кучетата са били диви хищници, и са я вкусвали чрез пълните стомаси на плячката си, която най-често е била тревопасни животни. Независимо от причината яденето на трева при кучетата е относително безопасно, освен ако не е била обработвана с химикали. Освен това, ако домашният ви любимец го прави прекалено често, е добре да внимавате, за да не развие хронично повръщане.

Може би някои от тези митове не е бил изненада за заклетите кучкари, но ще се радваме, ако някои не толкова опитен любител на кучетата е научил нещо ново. Едно е сигурно обаче – фактът, че кучетата се нуждаят най-много от любов и, разбира се, чести разходки, не е никакъв мит. Затова е време да нагушкате най-добрия си приятел и да го изведете на разходка.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види