Какво е сила на волята?

В науката няма такова понятие като "сила на волята" – неговият научен аналог е способността да се противопоставиш на импулсивно поведение. Какво е импулс? Това е силно желание, което се появява в момент на пикови емоции и често противоречи на нашите дългосрочни планове. Прост пример – вие сте на диета, но сте канени на гости, където ви предлагат любимата ви торта. Гледате я колко е апетитна, чудите се и накрая си взимате едно парченце. Естествено после се обвинявате, но е късно – не сте успели да се противопоставите на импулсивното желание веднага да изядете тортата. Но има хора, които успяват да се противопоставят на това желание, и те се наричат "волеви хора".

Кой има сила на волята и кой – не?

До скоро се смяташе, че всеки човек е способен да развие в себе си сила на волята, но повечето просто не искат да се напрягат и ги мързи. Но последните научни данни показват друго – направени са опити, в които учени провокират хората на импулсивни постъпки. Например известният тест със стафида – на дете се дава една стафида и то има право да я изяде веднага или да изчака експериментатора да се върне и да му даде още една стафида, при условие, че не е изяло първата. Оказало се, че една трета от децата са в състояние да се сдържат, а две трети – не. Аналогични опити се правят и с възрастни, но с пари. Те отново се разделят на два лагера, където болшинството не успява да се сдържи и да почака малко, за да вземе по-голяма сума.

Тези опити се правят с помощта на магнитно-резонансна томография, където в реално време може да се види как работи мозъкът. Оказва се, че мозъкът на хората, които често се съгласяват на неизгодни в бъдеще, но приятни за момента предложения, работи по друг начин. С други думи – мозъкът на волевите хора изначално е по-устойчив към импулсивно поведение и по-добре се справя с егото. От гледна точка на биохимията "неправилната" работа на мозъка се определя от това как в главата ни се произвеждат невромедиатори – химични вещества, които предават заповеди от една част на мозъка към друга, както и се противопоставят на съблазън или пък веднага му се отдават.

Така че ако имате ген с "неправилна" работа на невромедиаторите, то той винаги ще функционира така.

Вашият мозък винаги ще се справя лошо с моментните емоционални пориви, което значи, че ще сте по-склонни към импулсивно поведение. И това, че ще прочетете хиляди статии за силата на волята и как да се опитвате да я тренирате, гените ви няма да се променят и мозъкът ви ще си остане същият.

Какво да правим, ако имаме "безволеви" гени?

Най-важното е да разберете и да приемете, че вие сте такива и няма как да се промените. Ако знаете, че сте склонни към импулсивно поведение, то трябва да проумеете, че ще изпитвате трудност със съблазните. Това не е краят – просто трябва да се опитвате да не попадате в такива ситуации, в които да проявявате волеви усилия. Например ако знаете, че сте склонни към сладко или алкохол, то избягвайте случаи и поводи да се стига до това.

Безсмислено е да използвате безволевия мозък за това да се съпротивлява на измъчващи го съблазни, по-скоро го използвайте, за да планирате как по-рядко да се сблъсквате с подобни ситуации.

От невробиологична гледна точка импулсивното желание да направиш нещо е емоция и единственото, което може да я притъпи, е по-силна емоция. Чудесен пример за това са пушачите – всички те отлично знаят, че това е вредно и продължават да го правят; но когато се появят здравословни проблеми и лекарите им поднесат неприятни новини, те рязко се мобилизират и спират да пушат.

Как помагаме на своето безволие?

Има фактори, които могат да засилят безволието ни, дори и да не сме склонни към това. Например гладът. За да работи мозъкът, му е необходима глюкоза – ако сте гладни, организмът се опитва да съхрани жизнените функции и изключва висшите отдели, които са се появили по-късно през еволюцията. В това число влиза и префронталната мозъчна кора, която отговаря за емоционалните пориви. Затова когато хората са гладни, то те са склонни към емоционални постъпки. Така че преди важни срещи, където е необходима сила на волята, е добре да бъдем сити.

Друг фактор е стресът. Това е физиологичен механизъм, чиято задача е била да спаси предците ни от екстремни въздействия и резки промени в обкръжаващата ги среда. Този механизъм се активира, когато трябва бързо да реагираме. Затова под стрес се изключват всички странични функции и остават само най-важните в дадения момент. Кръвта отива към мускулите, започва да се произвежда адреналин, издръжливостта се увеличава, а чувствителността към болка – намалява. Активността на по-висшите отдели в мозъка се притъпява, съответно в такива ситуации сме по-склонни към импулсивно поведение.

Може ли да накараме безволевия човек да прави нещо?

Безволевите хора имат слаба вътрешна мотивация, тъй като това се определя от "волевите" невромедиатори. Но външната мотивация винаги работи. Затова е необходимо правилно използване на префронталната мозъчна кора – изкуствено да си създавате външни фактори да направите нещо, което е нужно, но не искате. Това е в пъти по-разумно, отколкото да чакате някакви форсмажорни обстоятелства, които да ви откъснат от любимите ви съблазни. Например няма нужда да си купувате дългосрочен абонамент за фитнес – статистиката показва, че 70% от хората го използват няколко пъти и дотам. По-добре да заложите на индивидуални тренировки, защото тогава ще имате ангажимент и към друг човек и ще ви бъде много по-трудно да се отметнете.