Легендата за Свирача е много известна не само в Германия, но и в цяла Европа, благодарение на приказките на Братя Грим.

Сюжетът отвежда към края на 13 в., когато германският търговски град Хамелин се сблъсква с невиждано нашествие на плъхове. Гадините изяждат всички доставки със зърно и разоряват града, а управникът на Хамелин обявява парична награда за всеки, който може да се справи с проблема.

Още на следващия ден в града идва мъж, облечен в цветни дрехи, който твърди, че е ловец на плъхове и ще се заеме със задачата. Пред очите на всички гой изважда една малка флейта от джоба си и започва да свири на нея. В този миг хиляди плъхове изпълзяват от къщите и са изведени от Свирача извън града. После той ги води през река Весер и гризачите изчезват във водите й. Въпреки невероятния успех на Свирача, властите в Хамлин отказват да му изплатят цялата награда и той си тръгва ядосан от града.

На следващия ден, когато възрастните са се събрали в църквата, Свирача се завръща за отмъщение и този път започва да свири друга мелодия. Свирнята събира всички 130 деца от града, които следват Свирача извън града и повече не се връщат.

Приказката е фолклорна легенда, която се разнася из германските земи и Хамлин става популярен, заради Свирача. Интересен факт е, че легендата става толкова популярна, че се появява в различни вариации в други немски градове като Бранденбург или Арнщат. В Европа преданието е популяризирано чрез приказките на Братя Грим.

Но най-любопитното в тази история е, че тя почива на някаква историческа истина.

Точната дата на случилото се е 26 юни 1284 г. и това е известно от стъклопис на градската църква в Хамлин. Историческо потвърждение за случилото се може да бъде открито и в градските хроники от 1384 г, където пише "Минаха 100 години, откакто децата ни си тръгнаха". Всичко това означава, че нещо наистина се е случило в Хамлин през споменатата година и то е останало под някаква форма в народната памет.

Свирачите са добре познати фигури през Средновековието, които често са били наемани за панаири и празници. Те са обичани заради веселбата, която настава около тях, но имат славата на пакостници, които водят разюздан начин на живот. Плъховете пък са такава напаст в Средните векове, че мнозина наистина се занимават с това да ги изтребват срещу заплащане. В този смисъл главният герой в легендата не изглежда толкова странен в историческия контекст на събитията. По-интересно е какво наистина се е случило в Хамлин.

Според някои учени много от децата в града са починали в следствие от епидемия и персонажът на Свирача е алегоричен образ на смъртта. За подобна висока детската смъртност в съответния период обаче няма исторически свидетелства. Най-близкият подобен катаклизъм е чумната епидемия, която се разразява 50 години по-късно. Предполага се, че плъховете са добавени към историята заради тази болест, защото разпространението й в Европа е свързано с тях. Освен това плъховете не са включени в оригиналната легенда, а са добавени в по-късни варианти след 16 в.

Според друга версия за случилото се приказката е референция към Детския кръстоносен поход през 1212 г., в който вземат участие хиляди деца от целия континент. Проблемът с тази версия е, че това се е случило повече от 70 години преди споменатата 1284 г.

По-новите и аргументирани теории предполагат, че на приказката трябва да се чете между редовете. В този смисъл отново трябва да се търси метафората, която е скрита в епохата. По онова време из германските земи плъзват многобройни мъже, облечени в разноцветни дрехи. Те се наричат колектори и са платени от едрите земевладелци, които притежават земи в Източна Европа. Задачата на тези колектори е да вербуват младежите от градовете и да ги убедят да се преместят на изток, за да колонизират нови земи в Моравия, Източна Прусия и Померания.

Мисията на колекторите в много случаи е успешна, защото колонизацията на изток от традиционните германски земи е факт. Историкът Юрген Удолф посочва, че в днешна Полша има два региона, където фамилни имена на местните хора са същите като тези в  Хамлин. Така че най-вероятно народната памет е запомнила обезлюдяването на градове като Хамлин и фолклорът е придал магическа нотка в историята, което по чудодеен начин я е запазило жива за поколенията.

Свирача от Хамелин днес е лице на града и много ресторанти и бизнеси носят имена, свързани с героя. По улицата, по която се предполага, че Свирача е извел децата, днес е забранено да се изпълнява музика на живо.

През лятото всяка неделя в стария градски център на Хамлин се провежда възстановка на приказката. Всяка година пък градът празнува 26 юни като "Денят на ловеца на плъхове".