Приказката за Свирача от Хамлин

Легендата за Свирача е много известна не само в Германия, но и в цяла Европа, благодарение на приказките на Братя Грим.

Сюжетът отвежда към края на 13 в. , когато германският търговски град Хамелин се сблъсква с невиждано нашествие на плъхове. Гадините изяждат всички доставки със зърно и разоряват града, а управникът на Хамелин обявява парична награда за всеки, който може да се справи с проблема.

Още на следващия ден в града идва мъж, облечен в цветни дрехи, който твърди, че е ловец на плъхове и ще се заеме със задачата. Пред очите на всички гой изважда една малка флейта от джоба си и започва да свири на нея. В този миг хиляди плъхове изпълзяват от къщите и са изведени от Свирача извън града. После той ги води през река Весер и гризачите изчезват във водите й. Въпреки невероятния успех на Свирача, властите в Хамлин отказват да му изплатят цялата награда и той си тръгва ядосан от града.

На следващия ден, когато възрастните са се събрали в църквата, Свирача се завръща за отмъщение и този път започва да свири друга мелодия. Свирнята събира всички 130 деца от града, които следват Свирача извън града и повече не се връщат.

Приказката е фолклорна легенда, която се разнася из германските земи и Хамлин става популярен, заради Свирача. Интересен факт е, че легендата става толкова популярна, че се появява в различни вариации в други немски градове като Бранденбург или Арнщат. В Европа преданието е популяризирано чрез приказките на Братя Грим.

Но най-любопитното в тази история е, че тя почива на някаква историческа истина.

Точната дата на случилото се е 26 юни 1284 г. и това е известно от стъклопис на градската църква в Хамлин. Историческо потвърждение за случилото се може да бъде открито и в градските хроники от 1384 г, където пише "Минаха 100 години, откакто децата ни си тръгнаха". Всичко това означава, че нещо наистина се е случило в Хамлин през споменатата година и то е останало под някаква форма в народната памет.

Свирачите са добре познати фигури през Средновековието, които често са били наемани за панаири и празници. Те са обичани заради веселбата, която настава около тях, но имат славата на пакостници, които водят разюздан начин на живот. Плъховете пък са такава напаст в Средните векове, че мнозина наистина се занимават с това да ги изтребват срещу заплащане. В този смисъл главният герой в легендата не изглежда толкова странен в историческия контекст на събитията. По-интересно е какво наистина се е случило в Хамлин.

Според някои учени много от децата в града са починали в следствие от епидемия и персонажът на Свирача е алегоричен образ на смъртта. За подобна висока детската смъртност в съответния период обаче няма исторически свидетелства. Най-близкият подобен катаклизъм е чумната епидемия, която се разразява 50 години по-късно. Предполага се, че плъховете са добавени към историята заради тази болест, защото разпространението й в Европа е свързано с тях. Освен това плъховете не са включени в оригиналната легенда, а са добавени в по-късни варианти след 16 в.

Според друга версия за случилото се приказката е референция към Детския кръстоносен поход през 1212 г., в който вземат участие хиляди деца от целия континент. Проблемът с тази версия е, че това се е случило повече от 70 години преди споменатата 1284 г.

По-новите и аргументирани теории предполагат, че на приказката трябва да се чете между редовете. В този смисъл отново трябва да се търси метафората, която е скрита в епохата. По онова време из германските земи плъзват многобройни мъже, облечени в разноцветни дрехи. Те се наричат колектори и са платени от едрите земевладелци, които притежават земи в Източна Европа. Задачата на тези колектори е да вербуват младежите от градовете и да ги убедят да се преместят на изток, за да колонизират нови земи в Моравия, Източна Прусия и Померания.

Мисията на колекторите в много случаи е успешна, защото колонизацията на изток от традиционните германски земи е факт. Историкът Юрген Удолф посочва, че в днешна Полша има два региона, където фамилни имена на местните хора са същите като тези в  Хамлин. Така че най-вероятно народната памет е запомнила обезлюдяването на градове като Хамлин и фолклорът е придал магическа нотка в историята, което по чудодеен начин я е запазило жива за поколенията.

Свирача от Хамелин днес е лице на града и много ресторанти и бизнеси носят имена, свързани с героя. По улицата, по която се предполага, че Свирача е извел децата, днес е забранено да се изпълнява музика на живо.

През лятото всяка неделя в стария градски център на Хамлин се провежда възстановка на приказката. Всяка година пък градът празнува 26 юни като "Денят на ловеца на плъхове".

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види