Изглежда, че няма измъкване от Чарлс Дикенс, особено в празничния сезон, когато традиционно четем и гледаме "Коледна песен". Творбата на английския писател от далечната Викторианска епоха е по-велика от всякога, но какво я прави толкова специална, че векове след издаването й все още говорим за нея?

Как Дикенс ни кара да искаме още и още? На първо място, той е майстор на обратите. От първите страници може да останете с усещането, че садизмът идва на посещение, но пътят винаги е към усъвършенстване. Действията се развиват във възможно най-мрачната обстановка, а героите са водени от гибелната си съдба, ниските страсти и човешките пороци.

Дикенс плете кълбо от проблеми за героите си и търси изход, като предизвиква и своя ум, и този на читателите. А понеже във всеки един от нас дълбоко е заложена идеята за господстващото добро, подсъзнателно вярваме, че гладният сирак и старият скъперник ще преживеят своя емоционален поврат. И така да ни докажат, че надеждата е с жилав корен, който не се поддава на унищожение.

При Дикенс ще срещнете личностни черти и навици, които ще ви се сторят познати. А може и да се разпознаете в някои от героите му. Бедност, благотворителност, разпаднати семейства, вещомания, поголовни кражби, измами, лакеи и копои, обзети от чувство за безнаказаност. Но посланието е, че и в неблагоприятните условия се раждат изключителни хора.

Англичанинът изпраща сюжетите си в най-ниските прослойки на обществото, където бедността, гладът и експлоатацията са ежедневие. Повествованието се разказва все едно ви се споделя някаква тайна. Героите са невидимите хора, тези с най-сериозни материални затруднения, които работят, за да оцелеят, но парите никога не са достатъчни. От техния опит в живота може да научите повече, отколкото от своя собствен.

Дикенс събира кръг от абсурдите в човешкото поведение. Редува коравосърдечието с остроумието, чудатото и сатирично. Герои като Юрая Хийп и Боб Крачит са синоними за социален маниер, какъвто наблюдаваме и днес. Разказите са книжен критик на времето, в което е живял Дикенс, но понеже спокойно може да наложим тези шаблони и в своето настояще, книгите са класика.

Сред отличителните образи, които сме приспособили към Коледа, е Ебенизър Скрудж от "Коледна песен". Навъсен и саможив старец, който смята, че бездомните трябва да се изпратят в затвора. Но в нощта срещу Коледа е посетен от 4 призрака, които завинаги променят възгледите му. Единият го предупреждава, другият му припомня събитията, които са го превърнали в сърдито старче, третият му показва какво изпуска, а четвъртият – какво ще се случи, ако не се промени. В приказката се долавя атмосфера на загриженост.

Тя е алегория за това, което се случва с хора, продължаващи да изживяват горчивите си спомени от миналото отново и отново. С нея Дикенс ни дава приятелски съвет, че не бива да загърбваме нормалните човешки отношения – семейството и приятелите. Много по-лесно щеше да е просто да каже, че парите не са най-важното нещо на света, но тъй като е почитател на оплетените сюжети, създава серия от мъчителни събития, за да пречисти героя си.

Суровата философия на Срудж е изградена върху два принципа – плащайки данъците си, не е длъжен да помага на бедните, тъй като вече е отделил своето за социални каузи. А смъртта в следствие на глад, макар и неприятна гледка, има положителна страна, понеже освобождава населението от тежестта на хора, които не работят. Двете концепции служат като щит на Скрудж, за да скрие нуждата си от състрадание и подкрепа.

Рисува ни се и възможно най-точният метод за развиване на съпричастност към хората – събираме впечатления от миналото им и търсим последиците в настоящето им, преди да стигаме до каквито и да е изводи.

Иронията при написването на "Коледна песен" е, че макар и материалните пориви да са анатамосани, Дикенс я написал точно защото е имал нужда от пари. Бил убеден, че инвестицията ще има възвращаемост и макар че дълговете го притискали, а жена му очаквала петото им дете, харчи солидна сума за коледната корица, покрита със златисти нишки, и настоявал творбата му да се продава за 5 шилинга – твърде висока цена за лондончаните на 19 век. Но почитателите и славата му не го предават и продажбите били феноменални.

Хората са разбирали, че трябва да четем романите на Дикенс, защото те ни показват какви сме и кои са стълбовете, на които да останем верни. "Коледна приказка" ни призовава да не се отказваме от хората и дори в най-мрачните ъгли да търсим светлината.