Да влезеш в света на толкова много хора, да ги насърчиш да ти споделят най-големите си болки, но и най-силното си щастие, е вид пречистване. Пречистваш се от свои собствени страхове и болки, разделяш се с предразсъдъци и грешни убеждения. Лечително е да станеш свидетел как други могат да превъзмогнат най-големите травми и да намерят хармония в себе си. Чувстваш се смирен пред силата на любовта… защото тя винаги има право.

Всичко това се случи на журналистиката Бела Чолакова, която преди 13 години започна да разказва историите на хора от триъгълника – осиновени, осиновители и биологични родители. Ето че дойде моментът част от тези истории да бъдат обединени в книга.

Преди време ви срещнахме с една от нейните героини – психотерапевтката Дора Прангаджийска. Но сред тях са още Жени и Дидо, които чакат дванайсет години, за да станат родители; Диана – първата българка, официално осиновила дете от Азия; Росица, която едва на четирийсет среща близначката си; Петя и Ники, които приемат осиновеното дете като поверено им от Бог; Петя, намерила дъщеря си след трийсет и една години търсене и още други пречистващи истории...

Потърсихме Бела, за да ни разкаже за тази книга, която се явява посланик на доброто и емпатията между нас хората.

21 истории за осиновяването, какво друго ги обединява?

В книгата съм събрала 21 истории на осиновени, на осиновители, но и на биологични родители. Исках да покажа и трите страни на този т.нар. "триъгълник на осиновяването" – в него всяка една от страните е важна и има своята роля, и своите права. Често биологичната майка е пренебрегвана, когато се говори за осиновяване, но истината е, че без биологични майки няма да има деца за осиновяване и осиновителите няма как да станат родители. Така че тя има своята изключително важна роля.

Стремих се да покажа колко различни са историите, въпреки че всички привидно имат много допирни точки. Както и да разкрия, че тъгата никога не върви сама, а рано или късно е последвана от щастие, както и че понякога най-тежките моменти просто ни водят към най-голямото щастие.

Коя от тях ти беше най-трудно да я опишеш, да влезеш в нея?

Повечето истории, които съм избрала, са истории с щастлива развръзка – родители, които са срещнали своето дете и са станали семейство; осиновени хора, които са приели истината за себе си и живеят в хармония с миналото си; биологични майки, които след години наред търсене са открили своите биологични деца и са изградили приятелство с тях. По-трудните истории са именно тези, в които развръзката предстои. На осиновени, които повече от 20-30 години търсят корените си и мечтаят някой ден да разберат защо са били оставени, какво се е случило, какви са били биологичните им родители, дори просто какви наследствени болести могат да носят. Както и историята на една биологична майка, която преди години е била принудена да остави бебето си за осиновяване, а след това цял живот е живяла, разкъсвана от мъката от това свое действие. Когато хората са на вечен кръстопът, когато очакват да бъдат намерени, те сякаш не живеят пълноценно, сякаш са половин личности и вечно имат една огромна празнина в себе си. Но някои от историите имаха развитие след завършването на тази книга и получиха своята положителна развръзка. Надявам се и за другите да се стигне дотам.

Какво от твоя опит е най-важно в триъгълника осиновени - осиновители - биологични родители?

Най-важно е да има баланс. Ситуацията съвсем не е лесна, защото има три ъгъла в този триъгълник на болка, сила и любов. Родителите – истинските родители за мен са осиновителите – трябва да подходят много отговорно към съдбата на своето дете и да не го отглеждат в лъжи и измислици. Колкото и да е болезнена истината, че то е било оставено, преди те да го открият, е изключително важно родителите да приемат този факт и да не го крият от детето. Защото, когато човек расте без лъжи, той успява по-лесно да преодолее трудностите по пътя, а такива неизменно се появяват.

Днес вече психолозите препоръчват тайна изобщо да не се създава и на децата да се казва истината още от първия ден вкъщи – с подходящите думи и приказки според възрастта. Изписванията от домовете вече не са тайни и прибирането у дома не е по тъмно и скришом от съседите. Напротив – някои осиновители правят големи тържества при взимането на детето, точно както при изписване от родилно – с погачи, почерпки и много шум. Много от тях правят албуми на детето, в които има и снимки от дома, от периода, когато още не са се били "срещнали". И много родители всяка година отбелязват деня, в който са осиновили, с празник като за рожден ден – с торта, гости и подаръци. Така осиновените имат по два рождени дни и се чувстват специални… каквито всъщност са!

Има ли развитие по законовата и административна рамка, когато човек е тръгнал по пътя да открие родителите си?

За съжаление, това е борба, която се води повече от 15 години, но няма никакъв напредък. Според член 105 осиновените, навършили пълнолетие, имат право да получат информация за биологичния си произход, но при условие "ако важни обстоятелства налагат това". В резултат 90% от молбите на търсещите истината за себе си се отхвърлят.

Много е важно да се подчертае, че в повечето случаи осиновените не търсят "родители" – те имат такива. Много от тях обожават осиновителите си и нямат нужда от ново семейство. Те търсят просто миналото си, истината за себе си, отговори като това от кой град си, имаш ли братя и сестри, защо си бил оставен, какви генетични болести носиш. Когато самият ти станеш родител е особено важно да знаеш какво можеш да предадеш на собственото си дете. Често осиновените нямат представа за това.

Много е важно кодексът да бъде променен, така че да не дискриминира осиновените. Никой не заслужава години наред да се лута и да няма право да знае истината за собствения си живот. Това е лишаване от основно човешко право.

Какво искаш да кажеш в публичното пространство с тази книга?

Крайно време е да тръгнем по пътя на по-голяма толерантност. Недопустимо е да бъдат дискриминирани хора само защото са станали родители по малко по-различен начин от средностатистическите семейства. В това да станеш родител не може да има нещо грозно, позорно или сензационно. Всеки има своя съдба и на някои е отредено да минат по различен път, за да станат майки и бащи. Това обаче с нищо не ги прави по-долна класа. Напротив – в повечето случаи осиновителите са най-грижовните, най-отдадените, най-обичащите родители.