Надали някой от нас си представя, че ще срещне "принца на бял кон" или принцесата от далечното царство, но романтиката за приказна връзка живее във всеки един. Вярваме, че ни очаква "онзи специален" човек, с когото отношенията ще бъдат леки и простички; който ще ни разбира изцяло и ще ни приеме такива, каквито сме, и ще заживеем дълго, щастливо и без никакви караници. По-надолу ще разгледаме до каква степен тези очаквания отговарят на реалността.

Любов от пръв поглед

Мисълта, че истинската любов ще се случи без да влагате труд и усилия в нея, се усеща и в поп културата. Надали има някоя романтична комедия, в която героите спокойно обсъждат какво очакват от взаимоотношенията си, кога планират да имат деца и какви са възгледите им за съвместното бъдеще – звучи като крайно неатрактивен сюжет. Много хора си представят живота "като на кино" и именно тук върху нас влияе културното клише, че истинската любов се случва от само себе си. Във взаимоотношенията ви вече има рутина? Е, дошло е време да си намерите нова изгора и няма нужда да се опитвате да разберете какво не е наред с досегашната ви връзка или поне да си направите изводи за вбъдеще. Сгрешили сте или сте обидили партньора си? Достатъчно е да се извините с красив жест и да забравите за всички проблеми. Чудите се как да откриете именно онзи единствен човек? Романтичните комедии ще ви отговорят – истинската любов е само една и вие ще усетите, че сте я срещнали в мига, в който я видите.

За истинската любов трябва да се поработи

Истината е, че хармоничните отношения изискват голям труд. И за да ги поддържате през годините, трябва да се заредите с много търпение и нерви. И да – нищо не идва от само себе си. Това не значи, че няма да им се наслаждавате, напротив, просто в замяна трябва много да вложите. Както кариерните и физическите успехи, така и хармоничната връзка изисква труд, за да има резултати.

Всеки, който е имал дългосрочни отношения, разбира, че ефектът на "новото" с времето се притъпява, а страстта отстъпва място на по-спокойни чувства, които и двамата партньори трябва да поддържат.

Ако погледнем статистиката, то тя не е много окуражаваща и вярата във "вечната любов" все повече се стопява – във Великобритания например средната продължителност на брака е 12,5 г.

Какви усилия трябва да положим?

За развитието на дадени взаимоотношение се изискват усилия, макар да не сме свикнали да мислим така. Първият ресурс, за който трбява да се замислим, е времето – най-силните емоции също трябва да се захранват със срещи, разговори и постоянно внимание. Трудно е да си представим връзка, която може да се развива от само себе си, без редовно общуване. И това не се отнася само за романтичните взаимоотношения – много приятелства угасват, било то защото се разделят пътища или общите теми за разговор стават все по-малко, или просто започвате да се виждате все по-рядко. Разбира се, няма някаква установена норма за общуване между хората, но няма как да очаквате приятелите ви да знаят какво се случва с вас, след като сте се видели преди една година.

Във всяка връзка трябва да се грижите за чувствата на другия човек (дори и да не ви харесва, трябва да вложите някакво осъзнато усилие) – да се опитвате да не го засегнете с необмислена фраза, да не правите неконструктивни забележки, да не обиждате в разгара на някой спор. Във всяка връзка се подразбира, че трябва да се грижите за другия и не само да гледате себе си – винаги може да настъпи момент, в който партньорът ви ще има нужда от повече внимание и поддръжка от обикновено.

При дадени отношения трябва да работим и над себе си – например да се научим честно да си казваме, че искаме това и очакваме онова; че за нас еди-си-там-какво е важно; да се научим да разговаряме без да обиждаме и същевременно да се борим за важните неща за всеки един от нас; да не загубим идентичността си, защото сме се обсебили от другия човек. Възможно е целият този набор от умения да дойде естествено, но може и да мине известно време, докато започнете да се приемате такива, каквито сте.

Изборът

Независимо от формата на взаимоотношенията, това винаги е личен избор. Ежедновно взимаме стотици решения – от най-незначителните до много сериозни. На пръв поглед ни се струва, че това няма никакво отношение към сферата на чувствата, но не е така – винаги имаме опции, пред които да избираме. Проблемът е, че когато вариантите са много, то това не ни успокоява, а по-скоро парализира. И именно заради това чувство и хилядите възможности, рядко сме удовлетворени от резултата – започваме да мислим, че сме могли да намерим друг, по-добър, вариант (партньор), ако сме се били постарали повече и търсили по-дълго. И затова решението да останем и да развиваме това, което имаме, също е много трудно.