"Бели зъби" е първият роман на британската писателка Зейди Смит, издателство "Жанет 45", превод Невена Дишлиева-Кръстева, който веднага я изстрелва в орбитата на известните и харесвани имена в съвременната английска литература. Необикновена книга, написана от необикновен автор.

За да й се повярва, трябва да се знае, че Смит е от смесен брак – баща англичанин и майка от ямайски произход. Защото книгата й е за три поколения на две емигрантски семейства с различна вяра, традиции, култура и по-скоро нестабилен материален статус. Но романът не затъва в темата за расизма и нищетата. Историята на имигрантите винаги е любопитно да се разглежда през призмата "бащи и деца". Родителите са дошли тук, уредили са се някак си – значи са победили. Те се радват, че децата им получават образование, каквото те нямат. Радват се, че могат да си осигурят в такава страна като Англия напълно достойно съществуване. И все пак се оглеждат назад, мислят си какво става в родината им и установяват, че няма за какво да съжаляват. Но децата им още от училище се сравняват с останалите и всичко, което за родителите им е достатъчно, за тях е просто едно нищо. Те не искат да оцеляват, те искат да живеят. Като всички други. Не като родителите си...

Сюжетът се върти около двама приятели, сближили се като участници във Втората световна война, и техните семейства. Поредната семейна сага? Не, нещата са къде къде по-нестандартни и интересни. Тук има разсъждения за постколониалното устройство на света, за мултикултурализма и сложното вливане на мигрантите в западното общество.

След няколко десетилетия двамата мъже отново са приятели и живеят наблизо. Англичанинът Арчи за малко да се самозадуши с бензинни пари още на първите страници на книгата, но по волята на случая започва нов живот и се жени за млада красавица от Ямайка, чиято майка е обладана от идеологията на Свидетелите от Йехова. Бангладешецът Самад е женен за своя землячка и е изпълнен с глуха тъга по другия, струващ му се по-правилен живот, и се мъчи с възпитанието на синовете си близнаци. Повествованието непредсказуемо скача от единия герой на другия като обърква читателя с подробности и безкрайни зъбни метафори. Но тук са показани не просто перипетиите на живота на някой си, а се набляга на сериозни и глобални теми – влиянието на религиозните културни противоречия върху отношенията на хората дори от едно семейство, комплексите на основа драматичната национална история, опасността от идеализиране на представата за собствените корени и перспективата за запазване на традиционната идентичност в западното общество.

Смит успешно предава онова сложно чувство на благодарност заедно с презрение, което имигрантите изпитват по отношение на страната, в която живеят.

За да си отговорим на въпроса "За какво е тази книга?" трябва първо да формулираме отговор на въпроса "Какво е животът?" Романът на Смит е за това как значението на дребното понякога придобива космически размери, заслонявайки целия свят. За това какво щастие е животът, който си си върнал. За новите шансове и новите надежди, които винаги се превръщат в стари проблеми. За това колко е трудно да завоюваш своето място под слънцето, през колко беди и унижения трябва да минеш, търсейки най-доброто за своите деца в чужбина, от колко лични амбиции трябва да се откажеш. За това как обичаш цял живот някого, който е недостъпен/недостоен, обезценявайки собствената си ярка индивидуалност. И за това как хората, които са над теб в социалната стълбица, не те превъзхождат задължително в интелектуален, духовен и всякакъв друг смисъл – просто те са се родили в правилната страна и семейство. Та, не е ли това животът?

А какви са все пак тези бели зъби? Тук има толкова много значения, че за тях може да се напише отделна статия, но ще се огранича само с едно – смейте се! Животът не е само прекрасен и ужасен, той е и безумно смешен. И да, романът е безумно смешен. Смейте се на глас. Над себе си. Обичайки и прощавайки.

Историята на Зейди Смит е безкрайно занимателна. А хуморът дори е английски...