Разходете се по който и да е плаж, горска пътека или по-сенчесто място в града и неминуемо ще се натъкнете на някой охлюв. За това далеч не ви е нужно набито око, защото, за жалост, те понякога се оказват под подметките ни, без дори да ги забележим. Тези същества обикновено са разноцветни – розови, лимонено жълти, тъмно кафяви или почти черни, а някога са в кремави или белезникави цветове. Черупките на отделните видове са различни и някои от тях могат да са навити на пет и повече пръстена с шарени ивици.

С течение на времето обаче европейските градове се покриват с все повече бетон, асфалт и всякакви други строителни материали. Охлювите пък, които все още са често срещани и са навсякъде, също не изостават, макар да са охлюви, и започват да претърпяват промени. Според проучването "Измерване на еволюция в цвета на черупките на охлювите в градските топлинни острови посредством данни от граждани", проведено в Холандия, е възможно охлювите с по-светли окраски на черупките да стават по-често срещани в градовете. Учените предполагат, че този ефект се дължи на така наречения "топлинен градски островен ефект", който превръща урбанистичните пространства и истински пещи. Колкото по-жълт е един охлюв отвън, толкова повече слънчева светлина отразява той, което му позволява да се охлажда по-лесно.

Оказва се, че в Европа не само децата се интересуват от малките пълзящи коремоноги. За това е показателен фактът, че вече е разработено мобилно приложение СнейлСнап (SnailSnap). Както можете да предположите от прекрасното му име, то е създадено за заснемане на охлюви. Зад проекта, разработен през 2017 г., стои Нийлс Карстес, той работи в център за биоразнообразие в Холандия, който функционира и като природонаучен музей. През тази пролет проектът напуснал границите на музея и се насочил към социалните мрежи, събирайки големи групи последователи във фейсбук. Така приложението било изтеглено над 1100 пъти, а потребителите му изпратили точно 7868 различни снимки на охлюви. Събраните резултати били публикувани в научното изследване, което все още чака официалната си рецензия, но може да бъде намерено на сървърите на научната платформа bioRxiv.

Според Карстес охлювите са перфектните организми за провеждане на научни експерименти в градска среда. Има ги в изобилие, намират се лесно и не могат да ти избягат, докато се опитваш да ги снимаш. Освен това цветовете и формите им са лесно различими и генетично детерминирани. Приложението СнейлСнап е всъщност продължение на друг проект за естествена наука в градска среда – "Евлюшън МегаЛаб", проведен през 2009 г. и посветен на 200 години от рождението на Чарлз Дарвин. Сайтът на някогашния проект също търсел помощ от потребителите си за заснемането на черупки на охлюви, но по онова време, преди почти 10 години, технологичните възможности били доста по-ограничени. "Това бяха тъмните векове на смартфоните" – спомня си с усмивка Джонатан Силвъртаун – еколог в Университета в Единбург, който бил начело на проекта "Евлюшън МегаЛаб". Тогава потребителите трябвало да снимат охлюва, да свалят снимката на личния си компютър, да я качат на сайта и сами да изпишат мястото, където е направена тя, а това се оказало прекалено трудна задача за повечето от тях.

Според Карстес преди проблемът на науката в градска среда, която се правела на доброволни начала, е бил в това, че понякога било доста трудно да се определи колко надеждни са данните. Сега обаче едва ли не всеки има професионален апарат и надежден GPS в джоба си. Когато учен-доброволец използва новото приложение, за да снима случайно намерен охлюв, точното му местонахождение се изпраща и запазва автоматично. Снимката после бива препратена към малка група хора, наречени валидатори, които са обучени да разпознават цветовете на черупките и техните шарки. Естествено данните невинаги са в отлично състояние – понякога GPS не дава правилни данни, а валидаторите често влизат в ожесточени спорове около нюансите на някоя конкретна черупка, но въпреки това Карстес и колегите му са повече от доволни от събраната информация.

В крайна сметка екипът събрал данни за охлюви, обитаващи четири различни хабитата: земеделски; естествен – гори и полета, "зелен" градски – паркове и градини; "сив" градски – жилищни и индустриални зони. И в двата градски хабитата те открили повече жълти охлюви. Учените смятат, че това се дължи на температурата. Градовете обикновено са по-топли от заобикалящите ги площи, защото са изпълнени с материали като асфалт, желязо и бетон, които абсорбират и изпълват повече топлина, пък и в тях няма достатъчно дървета. Тъмните охлюви също абсорбират повече топлина, затова естественият подбор кара вида да претърпява адаптационна промяна, която обагря черупките им в по-светъл и температурно щадящ цвят.

Интересна зависимост се наблюдава и при цветните ивици, които охлювите имат върху пръстените на черупките си. Много по-вероятно е градските охлюви да имат тъмни ивици по долната част на подвижните си домове, но не и по горната. Според зоолозите това може да е още един вид адаптация на градски "бързаци", които са решили да вземат най-доброто от двата свята. Липсата на тъмни ивици отгоре означава по-малко нагряване, а наличието им в долната ­– по-добро и бързо охлаждане.

И все пак не всички учени са такива оптимисти по отношение на температурната теория. Ангъс Дейвисън – еволюционен генетик към Университета в Нотингам, който не е бил част от този проект, но е сътрудничил към други научни начинания, заминаващи се охлювите, е на мнение, че може да става дума за съвпадение, а причината да е друга. Птиците например ядат охлювите, а тъмните черупки се забелязват по-лесно в градска среда, което може да е станало причина охлювите да се опитват да извършат мимикрия, ставайки по-светли и сливайки се със заобикалящия ги пейзаж.

Каквато и да е охлювената истина, факт е, че с охлювите в градовете става нещо. Приложението СнейлСнап е все още активно, така че, ако вие сте решени да помогнете на екипа да стигне до дъното на мистерията, може да направите своя научен принос, снимайки някой смипатичен охлю-бохлю.