Казват, че преди буря винаги е тихо, но дали не можe да се каже, че след буря винаги е странно. Природните стихии до голяма степен все пак си остават непредвидими и поради пораженията, които нанасят, сякаш будят естествения страх на човека от неизвестното, а освен това и вродения стремеж да се изправим срещу неяснотата и да я победим. Дали обаче неизвестността всеки път е толкова ужасна, колкото фантазията я рисува - в определени моменти, особено след буря, тя не е ли пропускливата решетка за чувства, преживявания и дори предмети, които не са обикновени и често срещани в живота. Това е само повод, взет от природната метафора за странностите, които едно състояние след буря може да предложи, а ето и няколко примера.

Ураганът "Ирма" е определян за един от най-разрушителните в съвременната ни история. След преминаването на ужасното природно бедствие, историкът Ленди Летроп прави една от обичайните си сутрешни разходки, когато вижда на брега предмет, който може би само той би могъл да оцени - странно дървено кану, което професионалното му око преценява като находка. В последствие той вика свой приятел, който да му помогне да преместят дървения предмет в камион, за да го пренесат, запазят и изследват и се оказва, че вероятно кануто е на около два века и настина е ценна историческа находка, която "Ирма" взема от дъното и изважда на брега.

Ураганът "Харви" прави нещо още по-странно, след като успява да изрови от дълбините на Мексиканския залив същество, което учените първоначално дори не могат да определят като вид. Находката предизвиква интереса на биолозите, които след дълги изследвания установяват, че става въпрос вероятно за вид змиорка, който до този момент не е познат на науката. Отново от дълбините на голямата буря става явно нещо, което до този момент е било непознато. "Беше нещо напълно неочаквано, не е нещо, което обичайно може да видите на брега" - споделя американката Прити Десай, която открива странното същество. Това, разбира се, не може да се определи като компенсация за нанесните поражения и жертвите, които природната стихия успява да вземе, но може би е странният механизъм, чрез който природата понякога склонява да направи явни някои от своите добре пазени тайни.

Ураганът в Калифорния от 2005 година изхвърля на брега десетки от най-големите калмари от вида Хумболт. Гледката наистина била зрелищна, защото тези същества освен много опасни, са доста големи - туловищата им често са между един и два метра, а дължината им понякога може да мине и повече. Плувците от района познават този вид калмари и знаят, че те са доста стръвни и опасни и затова е добре човек да е доста внимателен и да пази дистанция от тях. След урагана те били дезориентирани или с множество наранявания и представлявали гледка, близка до това, което можем да наречем невъобразимо.

Темата за постапокалиптичните гледки, които природните стихии оставят след себе си, е много голяма. Тя често е свързана с въпроса за това доколко човек не е безпомощно и малко същество, захвърлено в един свят, пълен с непредвидими опасности, които дори не могат да бъдат въобразени и поради това ние с пристрастеност понякога гледаме на остатъците, които бедствията оставят след себе си. Все пак понякога е възможно това в дейстивителност да е и онзи романтически жест на леко повдигане на завесата, който метафорично да ни напомня, че неясното е колкото опасно, толкова и интересно.