Да живееш нататък. След смъртта. Въпреки смъртта. Със смъртта... Защото животът продължава.

Самата Абгарян казва, че последната й книга е за войната. И е така. Но заглавието е избрано много удачно. Войната е прекършила хората, приключила е и животът трябва да продължи да се живее, дори да нямаш сили и желание. И хората в малкия Берд живеят, борят се със страховете си, крият болката си надълбоко и живеят. Както могат, както умеят, докъдето им стигат силите, защото са прекършени не само телата, но и душите им.

Книгата е за войната, но не е за битки и сражения. Не е за правите и виновните. А за това, че е имало мир, имало е любов, имало е живот. За това как идва войната и открадва живота на близки и любими хора, на най-беззащитните, на всички.

Сборникът "Да живееш нататък" е малък, разказите са кратки, свързани са с невидима нишка, но се четат тежко, очите се насълзяват, сърцето се стяга, трябва ти пауза, за да се успокоиш,  да преглътнеш сълзите, да преосмислиш.

Тази книга би могла да стане монументална творба, посветена на войната, която да предаде подобаващо тежестта и мащабите, но не това иска Нарине, не това молят гласовете на онези, които още са живи. "Да живееш нататък" е просто граница на "преди" и "след", тя е шепа сушени плодове, която се протяга към непознато дете по време на глад, купол зведно небе, мирис на домашен хляб, на мед, канела и орехи, глътка изворна вода. Така сред руините на Берд, сред отломките на къщи, купчини трупове и бездна от мъка са останали толкова обичащи и силни хора, че те разтварят със своето сияние безутешната черна мъгла. Като брънки от верига се нижат една след друга историите за тези, които са оживели или не, за тези, които незнайно откъде намират сили не просто да преживеят, но и да живеят заради другите. И всеки намира в себе си достатъчно сили, за да каже: "ще поема болката ти"...

Да, банално е да пиша, че войната е страшна. Но това трябва да се помни винаги и от всички! А Нарине Абгарян пише за хората, наши съвременници, които са я преживели, въпреки всичко, за онези, които не са се предали, които намират смисъл да продължат живота си. Защото има какво да съхранят. И да живеят нататък...