Летищата са едни от най-посещаваните места в съвременния свят. Годишно през най-големите летища в света минават стотици милиони хора. Само през летище София за мината 2017 г. са минали почти 6 милиона и половина души. Такъв огромен човекопоток няма как да не остави своя отпечатък върху сградата и инфраструктурата на летищата. И въпреки че тези на съоръжения се обръща огромно внимание по отношение на почистването и поддръжката, а контролът е изключително висок, летищата си остават едни от най-мръсните места, на които можеш да се озовеш.

Просто няма как да е иначе и всеки човек, дори и да не е от гнусливите, трябва да знае, че в тях има места, към които трябва да се подхожда с огромно внимание. Според проучване със стряскащото заглавие "Разпространение на респираторните патогенни вируси по често докосвани повърхности на летищата", проведено във Финландия, опасните места не са тези, които веднага ни идват наум. Оказва се, че най-голяма концентрация на микроби има в зоните за проверка на пътниците и върху пластмасовите тави за лични вещи. Прощавайте тоалетни, вие дори не сте в списъка.

В проучването, проведено съвместно от университета в Нотингам, Англия и Финландския национален институт за обществено здравеопазване, били взети проби от въздуха и посявки от най-често докосваните повърхности и предмети в летището във финландската столица Хелзинки. Изследването е проведено през 2016 г. по време на пика на зимния туристически сезон в страната.

Изследвани били почти всички неща в летището, за които можете да се сетите – рентгеновите апарати, перилата на ескалаторите, пластмасовите тави, в които пътниците слагат вещите си, преди да минат проверка, гишетата за паспортна проверка, екраните на таблата за информация, гишетата на аптеката и др. Резултатите показали следното - по повърхностите, до които пътниците най-често се докосвали, били открити най-много риновируси, а те са главните причинители на настинките. Най-големите виновници в проверката се оказали пластмасовите контейнери или тави, в които пасажерите трябва да поставят личните си вещи, преди да преминат през детекторите за метал. Върху повече от половината от тях били намерени поне по един респираторен вирус. Какво още ли? Всяка четвърта проба от въздух показала следи от аденовируси, които също причиняват неразположения, но често могат да се превърнат и в причинители за състояния със симптоми на грип.

Като обобщение – следи от респираторни вируси били намерени върху 10% от често докосвани от пътниците повърхности по летищата. Най-учудващото се екипа остава следното –  изследваните повърхности в няколкото тоалетни на летището не показали почти никакви следи от споменатите по-горе вируси. Макар и странни, тези резултати не са нелогични, защото именно тези места подлежат на най-стриктен санитарен контрол, чистят се най-често и се обработват с най-силните химикали, предназначени именно за борба с подобни бактерии и вируси.

Резултатите от проучването вероятно провокират у всеки следните въпроси: трябва ли да избягваме да докосваме каквото и да е, докато сме на летището, и можем ли да се разболеем само ако се докоснем до тези патогенни вируси? Оказва се, че отговорите на тези въпроси са малко по-сложни и не са еднозначни.

Преди всичко патогенността на даден бацил, или с други думи способността му да причинява болести, трябва да бъде съотнесена с отговора на имунната система на човека, с когото влиза в контакт. Има хора, например възрастните, децата и тези с по-слаба имунна система, които са изправени пред по-голям риск да се разболеят, защото тялото им дава по-слаб отпор на бацилите. Здравите и напълно развити индивиди пък имат голям шанс да се преборят с болестотворната бактерия и да не се разболеят. Освен това има огромно значение какъв точно контакт се осъществява с въпросните патогени – дали те са пропадни в тялото ни по директен начин – по въздуха от кашлицата или кихавицата на някой друг, или по индиректен – от нещо, което то сме докоснали – дръжка на врата или перило на стълби. Естествено вероятността да се разболеем е много по-голяма в първия случай. Освен това в не особено големи затворени пространства като летищата, в които се събират много и най-различни хора, начините за контакт с бацилите са много, което означава, че дори и да не докосвате нищо, вие може да се заразите. От другата страна обаче, мислейки какво докосвате и ограничавайки се единствено до неизбежния контакт с общите повърхности, намалявате шанса да си лепнете нещо.

Все пак в световен мащаб данните за болести, хванати именно на летища, не са много. Според авторите на проучването това до голяма степен се дължи на инкубационния период на вирусите. Хората много рядко се разболяват в часовете, след като са били на летището, а дори и на другата сутрин, дори и да са пипнали бацила именно там. Инкубационният период обикновено трае няколко дни, така че човек не може да е напълно сигурен дали се е заразил на летището или в таксито след това, например.

И все пак какво да направим, за да не си лепнем някой гаден вирус, точно когато се тръгнали на екскурзия? Според авторите на проучването, а вероятно и според всеки здравомислещ човек, отговорите са няколко – разнообразна диета, спорт и, естествено, старомодното миене на ръцете с вода и сапун. Особено щом санитарните помещения в летищата са най-безопасните места, изобщо не е лоша идея да си измиете ръцете след като преминете проверката. Освен това според водещият автор на изследването Филип Тиеро – професор по микробиология и патология към факултета по медицина на Нюйоркския университет, ако имате открити рани от порязване или ожулване, е добре да ги превържете или да им сложите лепенки преди да влезете на летището. Той също така добавя, че маските за лице също не са нито лоша, нито толкова екстравагантна идея особено в месеците на грипните епидемии, които тепърва ни очакват.