Снимка: Getty Images

Яростните хора се мислят за по-умни, отколкото са

На всеки му се случва да се сблъсква с нервни хора ежедневно. Онзи често срещан тип нерваци, които нямат търпение за нищо и непрестанно пуфтят, въртят очи, а понякога дори си позволяват да повишават тон, когато нещо не става по начина, по който си го представят. Обикновено този тип хора имат самочувствието на по-можещи, по-кадърни и като цяло – по-интелигентни от останалите. Нервността им, а на моменти и откровената им фрустрация, често се дължи на факта, че останалите не отговорят на високите им стандарти.

Оказва се обаче, че това, което всички останали си мислим, но рядко казваме, за да не ни залее ураган от викове и слюнка, може да е не само вярно, но и научно доказано. Според проучването "Защо ядосаните хора надценяват интелекта си", публикувано в изданието "Сайънс Директ", те може и да не са толкова умни, за колкото се мислят. Причината се крие в това, че яростта вдъхва прекомерна самоувереност и хората с къс фитил се склонни да надценяват интелекта и възможностите си.

Според Марчин Зайенковски, автор на проучването и психолог към университета във Варшава, именно това различава гнева от повечето негативни емоции, които изпитваме. Тъгата, безпокойството или депресивните състояния често са свързани с апатия, ниско самочувствие и липса на инициативност. От друга страна, гневът отдавна се свързва с някои по-скоро позитивни ефектни върху личността, най-отчетливите сред които са мобилизация и оптимизъм. Ефектите му върху интелекта или по-скоро върху оценката на собствения интелект обаче доскоро бяха непроучени, но Зайенковски и колегите му предполагали, че склонните да се ядосват хора често надценяват това колко са умни.

За да проверят теориите си, учените подложили на тестове над 520 ученици от последните класове във Варшава. Учениците трябвало да отговорят на серия от въпроси, които да покажат дали са склонни лесно да изпадат в състояния на ярост и колко често им се случва това. След това учениците трябвало да отговорят на втори въпросник, в който сами да оценят интелектуалните си възможности, преди да направят и обективен текст за интелигентност.

Резултатите показали ясна зависимост – участниците, които по-често се ядосвали и по-често били обземани от ярост, надценявали и когнитивните си възможности. От друга страна, учениците, при които се наблюдавала тенденция към нервно напрежение и вътрешно безпокойство, в общия случай подценявали умствените си възможности. Крайната нервност най-честно се изразява в ирационални притеснения, тревожност и непрестанно чувство, че нещо не е наред, но рядко водят след себе си нервни изблици.

Според психолога вече е научно доказано чрез теоретични разработки и емпирични данни, че яростта и чувството на нервно напрежение са причини за различни поведенчески модели. Например яростта е свързана със самозаблуда за положителния изход, дори и от най-неблагоприятна ситуация, за измамно чувство за контрол над събития, които са напълно извън нашата сфера на влияние, склонност за предприемане на действия, високо самочувствие и нарцисизъм. От друга страна, нервното напрежение, което ни изяжда отвътре, води до песимизъм, липса на мотивация, чувства за загуба на контрол, емоционална неангажираност и апатия, и не на последно място – до ниско самочувствие.

Без това да е кой знае каква изненада, учените открили, че ключова роля за самооценката на интелекта играе нарцисизмът. Зависимостта за Зайенковски е повече от очевидна – колкото повече са нарцистични наклонности или "илюзии", както ги нарича той преди изданието "Психолоджикъл пост", толкова по-склонен е човек да избухва, но и да се надценява.

Важно обаче е да се отбележи, че проучването показва, че яростните хора са доста по-нарцистични и надценяват възможностите, но това няма никакво отношение към нивото им на интелигентност по принцип. И въпреки зависимостта, която са открили изследователите, те все още не могат да бъдат категорични дали ниският интелект е предпоставка за по-лош и експлозивен нрав. В този смисъл нерваците не са непременно ниско интелигенти или глупави хора, а просто имат повече нарцисизъм в себе си, който ги кара да се мислят за по-умни, отколкото всъщност са.

Трябва да се отбележи и че изследването не е имало за цел да изследва промени в преценката на собствените възможности по време на самия нервен изблик, а да проследи тенденциите в характера на хората, които са по-склонни да си изпускат нервите.

И макар да е неясно дали когато хората крещят, също се карат, стават по-умни или по-глупави, е сигурно, че тогава те са много по-агресивни. Затова може би не е добра идея именно в този моменти да им цитирате това изследване и да им казвате "ти не си толкова умен, за колкото се мислиш."

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види