12-ти декември, 1972 г. е нощта, която Мари-Елен де Ротшилд избира за своя небезизвестен Сюрреалистичен бал винарната Château Ferrière край Бордо, Франция. Както се досещате от фамилията й, дамата-домакин е член на свръхзаможната банкерска династия Ротшилд. Така че случайни личности в "гест-листа" на нейното събитие не са били допускани, а тези, които са в него, очевидно са получили своето признание от висшето общество на Париж.

Изискванията за облеклото били: "черна вратовръзка, дълга рокля и сюрреалистична глава" – точно и ясно. За да бъде в тон с изискванията си, Мари-Елен изпратила покана, написана наобратно – за да я прочетеш, трябвало да я гледаш в огледало.

И тъй като парите не били никакво обстоятелство за Мари-Елен, единственото ограничение било нейното въображение. Редно е да признаем, че фантазията е била нейната стихия. Като за начало тя настояла иконичният замък, в който се състояло партито, да бъде декориран с множество огромни кехлибарени светлини – с дизайн, който създава илюзията, че цялата сграда гори в пламъци. Погрижила се също така, по стълбищата из шатото да е пълно с прислуга и лакеи, маскирани като котки – всеки от тях заел различна поза, характерна за една спяща котка.

И тъкмо когато гостът се успокоява след шока от това посрещане, той попада в адски подземен лабиринт, в който, ако се изгуби, бива спасен от една от "котките", която го грабва и изнася към друго помещение, в което вече бива официално посрещнат от самата Мари-Елен. В нощта от 1972 г. тя била маскирана с огромна глава на гигант, който плаче – сълзи от диаманти. Нищо особено.

Дори великият Салвадор Дали присъства в тази нощ, в която несъмнено се е забавлявал, но и очаровал всички край себе си. И това е само едно от нейните партита (а те не са били малко). Всеки път тя щателно проверявала всеки детайл, уверявайки се, че е подготвила събиране, което е интригуваща (и вероятно опияняваща) комбинация от изкуство, литература, висша мода и танц.